Рийган

— Какво има, мами? Защо татко не идва при нас? Рийган не обърна внимание на дрехите, които лежаха разхвърляни на леглото, и седна върху тях. Имаше едно такова предчувствие, едно странно подозрение, което й дойде на ум при донасянето на тези две рози. Погледна към часовника. Беше малко след пет и половина. Първата роза й беше връчена в пет часа, две рози в пет и половина. Не, помисли си тя, това не е възможно…

— Всичко е наред, скъпа — каза Рийган. — Искаш ли да поставиш тези рози в стаята си?

— Те от татко ли са?

— Разбира се!

Дженифър взе розите, сякаш бяха безценни и ги отнесе в стаята си.

В шест часа, когато Дженифър и Рийган бяха облечени и щяха да тръгват за закуската в хотела, на Рийган й бяха връчени още три рози.

— Великолепно! — извика Бранди, която вече стоеше до печката и готвеше. Преди Рийган да протестира, тя вече беше грабнала цветята от ръцете й, прочела прикрепената към тях бележка и поставила розите във ваза. — Съвсем не изглеждаш толкова щастлива. Мислех си, че ще се радваш, когато получиш знак от него, че е жив, след като ходеше през последните три дни в хотела така, сякаш са ти потънали гемиите! Три рози с една такава бележка към тях биха ме подлудили от щастие!

— Вече получих шест рози — обясни Рийган сериозно. — Една в пет, две в пет и половина, три в шест часа.

— Нима още не вярваш… — започна Бранди.

— Бях забравила, че имах малка кавга с Травис. Направих няколко пренебрежителни забележки за неспособността на американците да ухажват своите избранички.

— Това не е било много мило от твоя страна — отвърна Бранди и изведнъж се почувства засегната като американка. — Да се надяваме, че шест рози преди закуската ти доказват на какво сме способни ние, американците, в това отношение. — С тези думи тя се върна при печката.

С неприятно чувство, че е обидила най-добрата си приятелка, Рийган се запъти към трапезарията. Там момчето от печатницата й предаде в шест и половина четири жълти рози, всяка с бележка от Травис.

Рийган разглеждаше розите с дълбока въздишка и клатеше недоумяващо глава. Нима Травис никога не можеше да се задоволи с по-скромни неща? Трябваше ли винаги да преувеличава всичко? Сложи бележките в джоба си и постави розите във ваза.