Гордост

С треперещи ръце тя свали сребристата хартия от кутийката, върху която се виждаше дискретна релефна щампа с името на известен чикагски бижутер, както и името на някакъв чикагски хотел. Отвори кутийката. Върху бяла кадифена подложка лежеше красив медальон с рубин и диаманти. Този великолепен медальон беше с размерите на кутийка за хапчета.

Това беше подкуп.

За втори път в живота си Ник се опитваше да подкупи жена, която обичаше, за да я върне при себе си. Сълзите бликнаха от очите на Лорън.

Гласът му стана дрезгав и напрегнат, сякаш думите бяха болезнено изтръгвани от душата му.

— Моля те… — шепнеше й. — Моля те. — Притисна я към себе си и зарови лице в косите й. — О, мила моя, моля те…

— Обичам те! — промълви съкрушено Лорън и обви ръце около врата му.

— Купих ти също и едни обици — изричаше той с дрезгав, настоятелен глас. — Ще ти купя и пиано… казаха, че си била талантлива пианистка. Роял ли искаш или би предпочела…

— Недей! — извика отчаяно Лорън и се повдигна на пръсти, за да притисне устни към неговите. Остра тръпка премина по тялото му, а устните му се разтвориха, за да я приемат с отчаян копнеж.

— Липсваше ми толкова много — шепнеше той между целувките.

Лорън му отвръщаше с цялата си любов, като го притискаше плътно към себе си.

След един безкрайно дълъг миг тя най-после се събуди за реалността, все още обвила ръце около него и притиснала буза към гърдите му.

— Обичам те — прошепна той и преди още Лорън да успее да му отговори, продължи: — Трябва да се омъжиш за мен. Струва ми се, че в комитета по международна търговия и без това вече са гласували за моето отстраняване — смятат ме за недостатъчно благонадежден член. Тони също ме изключи от списъка на своите гости. Мери пък каза, че ще напусне, ако не те върна обратно. Ерика намери обиците ти и ги даде на Джим. Каза ми да ти предам, че няма да можеш да си ги получиш, ако не дойдеш да си ги вземеш сама…