Циганката
- Автор: Бъзби Шърли
- Серия: louisiana #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Циганката». Краткое содержание книги:
Без да може да каже дума, Катрин кимна безсилно. Годфри Андерсън навлажни с език пресъхналите си устни, обърна се към Джейсън и заговори окуражено:
— Моля за извинение, сър… Вие никога не се показвахте и… Мадам Севидж не желаеше да говори за вас и аз… Аз реших, че сте мъртъв! Ако пожелаете да ме извикате на дуел, ще ви изпратя секундантите си.
Въздухът трепереше от напрежение. Джейсън изгледа изпитателно младия мъж пред себе си, поклати глава и отвърна иронично:
— Не смятам, че трябва да умрете, само защото съпругата ми не е искала да говори за мен. А сега си вървете и за в бъдеще я оставете на спокойствие. И когато следващия път правите предложение за женитба, първо се уверете дали дамата е свободна.
Андерсън се поклони сковано, хукна надолу по стълбата и се затича към обора, където го чакаше конят му.
Мълчанието, което се възцари на верандата, отекна като гръм в ушите на Катрин. Двамата сякаш бяха приковани към местата си. Едва след няколко минути прозвуча подигравателният му глас:
— Цял ден ли ще ме оставиш да се възхищавам на тила ти? Вярно, че е много красив, но предпочитам да те гледам в лицето. Все пак има почти година, откакто те видях за последен път — скъпа!
— Никой не ти пречи — отговори кратко тя.
Чу как Джейсън се раздвижи и застана зад стола й.
— Какво трогателно посрещане! — Той протегна ръка, сграбчи я за брадичката и обърна лицето й към своето. Погледът му се плъзна по фините очертания на скулите, откри гневните искри във виолетовите очи, не му убягна и дръзката линия около устата й. Катрин не можа да понесе изпитателния му поглед, скочи на крака и рязко попита:
— Какво искаш?
Джейсън се направи, че не е чул въпроса й, и се отпусна на най-близкия стол. После й махна заповеднически, с ръка също да седне, сякаш помежду им отново се бе възцарило обичайното съпружеско ежедневие.
— Седни, ако обичаш, скъпа моя. Имаме да обсъдим доста неща.
Треперейки с цялото си тяло, Катрин седна насреща му и попита предпазливо:
— За какво искаш да говорим?
— Това зависи изцяло от теб — отговори подигравателно той.
— Как ме намери? — попита тихо тя.
— Е, не беше толкова трудно, след като майка ти беше достатъчно любезна да уведоми чичо ми за местожителството ти.
— Мама ти е казала къде съм? — прошепна невярващо тя.
— Не, майка ти, миличка — чичо ми!
— Рейчъл никога не би ме предала — измънка като замаяна тя.
— Не бъди толкова сигурна! Не знам какви основания е имала да го стори, но чичо ми ме уведоми много точно къде да те намеря — и писа, че е узнал адреса от майка ти.
Мислите лудо се блъскаха в главата й.
— Това ли беше всичко? Не ти ли писа дали Рейчъл е казала и нещо друго?
Очите на Джейсън се присвиха в тънки цепки.
— В писмото изобщо не се споменаваше, че имаш намерение да ме ощастливиш с чуждо хлапе.
Катрин се изправи, обзета от луд гняв.
— Ти каза, че онова, което ще обсъдим, зависи изцяло от мен. Е, аз не съм променила мнението си и не виждам причина да продължаваме този разговор.
Тръгна да излезе, но той улови ръката й и я придърпа върху коленете си. Внезапната близост на силното му тяло я замая. Всеки нерв се напрегна в сладостна възбуда.
— Веднага ме пусни, Джейсън! — извика тя и го изгледа с трудно удържана ярост.
Без да обръща внимание на протестите й, той я притисна до себе си. Устните му се спуснаха нежно по тила й, после се впиха в устата й и Катрин бе завладяна от магията на спомена. Тя го обичаше и мразеше едновременно и нямаше сили да потисне напиращото в тялото й желание, пробудено с неочаквана сила от докосването му. Божичко, изплака отчаяно тя, толкова време мина от последната ни прегръдка, а аз продължавам да го обичам — да върви по дяволите!
Когато вече беше готова да отстъпи, Джейсън вдигна глава, но вместо познатите възбудени искри Катрин откри в погледа му хладно презрение. Той се изправи, сложи я да стъпи на краката си и изсъска с неприкрита омраза:
— Бях забравил, че мръсница като теб е в състояние да подлуди всеки мъж! Нищо чудно, че онзи млад глупак беше дошъл да положи пред краката ти сърцето и земите си!
Катрин вдигна глава, погледна го право в очите и отвърна:
— След като доказа на самия себе си, че съм мръсница, вече нямаме какво да си кажем. Следователно нямаш причина да останеш тук по-дълго.
Той я изгледа мълчаливо и в очите му заблестяха опасни искри.
— Добре, отивам си — проговори най-после той, — но ти идваш с мен.
— Нима наистина искаш да ме вземеш със себе си? — попита смаяно тя.
— Защо не? Ти си моя жена и смятам, че достатъчно дълго те бях оставил на този Сейнт Клер. Много ми се иска да му оставя още някакъв знак на благодарност за трогателната загриженост, с която се е отнесъл към теб, но ще му позволя да запази детето си.