Неизживени спомени
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #30
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирена Алексиева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Неизживени спомени». Краткое содержание книги:
Когато Лийлънд Гонт отваря магазина „Неизживени спомени“, всички жители на Касъл Рок бързат да го посетят и неизменно намират нова, за което са мечтали… Но на каква цена?
Защото Лийлънд Гонт си прави експеримент — какво хората са готови да заплатят за най-съкровените си мечти и желания. Той е убеден, че всичко на този свят се продава: любовта, надеждата, дори и човешката душа.
И така Кийтън отвори портфейла си и извади отвътре една банкнота, без да откъсва очи от лицето на Гонт. Банкнотата естествено беше с лика на Томас Джеферсън — същата като онази, което му донесе всичките беди.
5
Гонт я пое и тя изчезна в ръцете му като в цилиндъра на фокусник.
— Само още нещо… — каза той.
Гонт се наведе и погледна изпитателно към Кийтън, докосна коляното му и каза:
— Господин Кийтън, знаете ли за… Тях?
Дъхът му секна, както спира дъхът на човек, попаднал в папите на тежък кошмар.
— Да — прошепна. — Господи, да.
— Този град е пълен с Тях — продължи мъжът със същия тих, съзаклятнически глас. — Те са навсякъде, като зараза. Работя по-малко от седмица и вече съм го разбрал. Дори мисля, че Те вече ме преследват. Всъщност почти съм сигурен. Може би ще имам нужда от вашата помощ.
— Да! — отвърна Кийтън вече по-уверено. — За Бога, имате я!
— Но вие току-що се запознахте с мен и не ми дължите нищо…
Кийтън, който вече чувстваше Гонт по-близък от всичките приятели, които бе имал през последните десет години, понечи да протестира. Но той вдигна ръка и протестите престанаха.
— … освен това нямате и представа дали съм ви продал онова, от което имате нужда, или просто още една торба с мечти. От онези мечти, които се превръщат в кошмари, когато останат нереализирани. Сигурен съм, че сега вярвате във всичко това — шестото ми чувство го подсказва, ако мога така да се изразя. Но аз вярвам само в доволните клиенти, господин Кийтън, единствено и само в тях. От години съм в този бизнес и цялата ми репутация е изградена благодарение на доволни клиенти. Затова вземете играчката. Ако ви помогне — чудесно, ако ли не — дайте я на Армията на спасението или я хвърлете на някое бунище. Какво губите? Два долара?
— Два долара — съгласи се отнесено съветникът.
— Но ако машинката наистина се окаже вълшебна, ако ви помогне да разрешите временните си финансови затруднения, елате да ме видите отново. Тогава ще седнем на кафе както тази сутрин… и ще си поговорим за Тях.
— Нещата са стигнали прекалено далеч, за да мога просто да върна парите — каза като насън Кийтън. — За пет дни няма да мога да прикрия всичките си следи.
— За пет дни могат да се случат безброй неща — отвърна замислено Гонт и се изправи с неестествена грация. — Предстои ви голям ден… на мен — също.
— Но какво ще нравим с Тях? — запротестира той.
Гонт сложи длъгнестата си, студена длан на рамото му и макар да бе замаян, Кийтън веднага почувства, че му се повдига от допира с този човек.
— Ще се справим с Тях по-късно. Не се безпокойте.
6
— Джон! — извика Алън, като видя Джон Лапоант по коридора на Управлението. — Радвам се да те видя!
Часът беше десет и тридесет в събота сутрин и кабинетът на шерифа на Касъл Рок бе по-празен от всякога. Норис беше някъде за риба, Сийтън Томас бе заминал за Санфърд на гости на двете си застарели сестри, а Шийла Бригъм бе отишла в църквата да помогне на брат си да напише поредното писмо до местния вестник за това колко безобидно мероприятие е „Вечерта в казиното“. На отец Бригъм му се искаше да изрази в писмото си и мнението, че Уилям Роуз е луд за връзване, но тъй като в един провинциален вестник такива неща не може да се казват направо, отец Джон и сестра Шийла умуваха как да го изразят с други думи. Анди Клатърбък дежуреше някъде, или поне така си мислеше Алън, макар да не го бе чувал, откакто бе дошъл в кабинета си. Преди да се появи Джон, единствената жива душа в сградата на Общината бе Еди Уорбъртън, който се суетеше около охладителя за вода в ъгъла.
— Какво става, шефе? — попита Джон и приседна на бюрото на Алън.
— В събота сутрин!? Нищо особено. Гледай сега. Разкопча десния ръкав на тютюневата си риза и оголи ръката си до лакътя.
— Държа да отбележиш, че едната ми ръка не участва в номера.
— А-ха — отвърна Джон, извади някакво десертче от джоба на панталона си и го захапа.
Алън отвори дясната си длан, показа му я, а после отново сви юмрук. След това бавно започна да човърка с показалеца в юмрука си и измъкна малко късче коприна.
— Не е зле, а? — подметна и весело размърда вежди пред погледа на Джон.
— Ако това е шалът на Шийла, тя едва ли ще се зарадва, като го види измачкан и пропит с твойта пот — изкоментира полицаят, недотам изненадан от номера.
— Да не го е оставяла на бюрото си. Освен това фокусниците не се изпотяват. А сега — Абракадабра!
Алън измъкна шала на Шийла от ръката си и го развя артистично във въздуха. Той се изду, литна и кацна като пъстроцветна пеперуда върху пишещата машина на Норис.