Господари и господарки

— Да.

— Бива си я.

Казанунда се бореше с вкопчило се в дрехите му изтравниче.

— Есме нивгаш не идва насам — обади се Леля някъде отпред. — Разправя, че бездруго й втръсвало от народни песни, побити пръти за празничните танци и тям подобни, хич не понасяла самата природа да прави намеци. Е — добави тя, като се позамисли, — тук поначало не е място за жени. Мойто прабабче казваше, че в старите времена идвали мъже да изпълняват чудати ритуали, дето нито една жена не е виждала.

— Освен вашата прабаба, която се е криела храстите — подхвърли Казанунда.

Леля Ог спря като закована.

— Ти пък откъде научи?

— Госпожо Ог, да речем, че вече стигам до някои прозрения за жените от вашия род — обясни джуджето.

Тръните бяха поразръфали куртката му.

— Разказваше ми, че си основавали разни мъжкарски ложи, вмирисвали се като подмишницата на ковач, наливали се с шльокавица, подскачали около огъня с рога на главите и препикавали дърветата, щом им се приискало. Всичко било глезотия, ама аз винаги съм казвала, че мъжът трябва да си е мъж, ако ще и да се полигави малко. Ей, какво стана с перуката ти?

— Май е на някое дърво.

— А лоста носиш ли?

— Да, госпожо Ог.

— Ето, стигнахме.

Бяха в подножието на дългата могила. Три големи камъка с неправилна форма образуваха плитка пещера. Леля Ог се напъха под напречника в спарената и лъхаща на амоняк тъмнина.

— Да, оттук може — прецени тя. — Имаш ли кибрит?

Пламна огънче с дъх на сяра и освети плоска скала с грубо издялано изображение. В улеите беше втрита охра. Очертаваха фигура на кръглоок мъж с животинска кожа и рога.

В трепкащата светлина той сякаш затанцува.

Под него имаше издълбани руни. Някой разгадал ли ги е? — събуди се любопитството на Казанунда.

Леля Ог кимна.

— Написано е на стар огски диалект. Общо взеозначава „Имам си грамадански грездей“.

— Огски ли? — учуди се джуджето.

— Моят род отдавна обитава тия краища.

— Госпожо Ог, познанството с вас ми открива истинска съкровищница от житейски опит. — Всички го казват. Просто подпъхни лоста отдолу, бива ли? Открай време си търся повод да сляза там.

— А какво е това „там“?

— Ланкърските пещери. Чувала съм, че се разклонявали накъде ли не. Дори чак до Меден рудник. Уж трябвало да има вход и от замъка, ама тъй и не успях да го намеря. Важното е, че оттук се слиза в света на елфите.

— Нали Танцьорите били вход към света на елфите?

— Туй е другият свят на елфите.

— Мислех, че имат само един.

— За тоя хич не споменават.

— И вие искате да влезете?

— Да.

— Искате да намерите елфи?

— Правилно. Тук ли ще стърчиш цяла нощ или ще натиснеш с лоста най-сетне? — Леля го побутна заговорнически. — Да знаеш, долу има и злато.