Червения дракон
- Автор: Харис Томас
- Серия: Hannibal Lecter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червения дракон». Краткое содержание книги:
Ако в цялата тази история се е съдържала поука за Франсис, то той дълго не беше в състояние да я схване. За него нямаше да има по-нататъшни операции, докато не ги заплати от собствения си джоб.
Момчето понасяше тези отегчителни монолози на баба само защото знаеше, че след вечеря го очакват по-интересни неща.
Всяка вечер пред къщата спираше натоварена с дърва магарешка каручка, с която съпругът на Куин Мадър идваше да си я прибере у дома. Ако баба беше заета с нещо и не го държеше под око, Франсис успяваше да се повози с тях чак до главния път.
Цял ден чакаше тази вечерна разходка. Сядаше на дъската между Куин Мадър и мъжа и — висок, слаб негър, почти невидим в здрача, железните колела затракваха по чакъла, а кафявите изкаляни мулета размахваха опашки под носовете им. Миришеше на пот и спарени памучни дрехи, енфие и топли конски хамути. А когато господин Бейли беше разчиствал терен за нови обработваеми площи, от дрехите му лъхаше и на обгорено дърво. В сандъка отзад често се подрусваше някой заек или катеричка, улучени от старата пушка на негъра.
Не приказваха. Господин Бейли говореше само с мулетата си, каруцата се поклащаше и Франсис леко се докосваше до спътниците си. Сваляха го в края на пътя, той обещаваше да тича право у дома, но оставаше на място, докато мъждукащият фенер бавно се стопяваше в мрака. Чуваше ги как си говорят. Понякога Куин Мадър казваше нещо и двамата избухваха в смях. Беше му приятно да стои в тъмнината и да слуша заглъхващия смях, сигурен, че не се смеят на него.
По-късно щеше да промени мнението си по този въпрос. Единствено и нередовно другарче в игрите на Франсис Долархайд беше дъщерята на един арендатор, която живееше през три ниви от тях. Виждаше я рядко само когато баба решеше да я понагизди с дрешките, останали от Мариан.
Момиченцето беше червенокосо и апатично, често твърде уморено, за да играе с Франсис.
Един горещ юнски следобед, отегчено да брои мравките по пода на пилчарника, то поиска да разгледа това, което се криеше в панталоните на Франсис. Отидоха зад навеса, който ги скриваше от прозорците на долния етаж, и Франсис и го показа. На свой ред и тя му показа тайните си, смъкнала до глезени памучните си гащички. Той приклекна да я разгледа отблизо, но в същия миг иззад ъгъла изпърполи обезглавена кокошка, вдигайки облачета от прах. Препъвайки се в смъкнатите си гащички, момиченцето ужасено отскочи назад, а кръвта изпръска босите му крака.
Франсис бавно се изправи и панталоните се увиха около глезените му. В същия миг иззад ъгъла се появи задъханата Куин Мадър, подгонила кокошката с нож в ръка. Видя всичко, пристъпи напред и каза:
— Щом си искал да видиш някои неща, моето момче, добре. А сега върви да се занимаваш с нещо друго. Вместо да си събличаш дрехите, иди да си играеш като всички деца. — После се усмихна и добави: — Я ми помогнете да хванем тази кокошка!
Чувството на неудобство и срам бързо отлетя и децата с увлечение подгониха нещастната птица. Но, изправена до прозореца, баба беше видяла всичко.
Баба изчака Куин Мадър да се прибере и проследи с поглед двете деца, които се шмугнаха в пилчарника. Пет минути по-късно тя тихо се промъкна там. Блъсна рязко вратата и видя, че те са клекнали и събират пера за индиански накити.
Прати момиченцето да си върви, стисна ръката на Франсис и го повлече към къщата. Там му съобщи, че ще изтърпи наказанието си, а после ще бъде върнат обратно в сиропиталището на брат Бъди.
— Качвай се горе, сваляй панталоните и ме чакай! — нареди му с леден глас. — Отивам да потърся ножиците!
Отпуснал се на леглото със смъкнати панталони, Франсис чакаше. Примрял от ужас и вкопчен в завивките, той чака часове наред ужасните ножици. Долу поднесоха вечерята, после пред къщата издрънча каруцата на господин Бейли, изпръхтяха мулетата.
Заспа на разсъмване, но скоро ужасът го събуди и той продължи да чака. Баба така и не се появи. Вероятно го бе забравила.
През следващите дни всичко си вървеше постарому, той се занимаваше с обичайните за едно момче неща, но от време на време застиваше на място и с ужас си спомняше за ножицата. Дълго време не можеше да се освободи от чувството, че предстои да се случи нещо страшно.
Започна да избягва Куин Мадър. Престана да разговаря с нея, без да и дава обяснения за промяната на отношението си. Беше стигнал до погрешното заключение, че именно тя е разказала на баба за видяното в пилчарника. Вече беше сигурен, че смехът, долитащ от чезнещата в мрака каруца, е изцяло по негов адрес. Разбра, че в този живот не трябва да се доверява на никого.