Царицата на нощта (Тайните на Древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Царицата на нощта (Тайните на Древния Рим)». Краткое содержание книги:
Клавдия трябва да спечели доверието на малцината останали живи легионери, за да разбере дали страшната смърт, постигнала приятелите им, няма връзка с далечното минало и с нещо случило се в Британия.
Сякаш това не е достатъчно, и близките на самата Клавдия са заплетени в друга мистерия — в двора на кръчмата, чийто съдържател е вуйчо й, откриват труп на младо момиче. Ковчегът е украсен с християнски символи, а по тялото, макар и явно положено в земята преди доста години, няма никакви следи от разложение. Възможно ли е младата жена в ковчега да е християнска мъченица, една от последните жертви на преследванията на предишните императори? Как е срещнала смъртта си и коя е била тя все пак?
Въпросите се трупат един след друг, а за да открие отговора и да залови убийците, Клавдия ще трябва да тръгне по заплетени следи, съзнавайки, че една погрешна стъпка може да й струва живота.
— А аз имам свидетели — рязко се противопостави Сезотен, — че преди четири дни една каруца отведе мен и другарите ми в свещените дъбрави на Диана, където, навярно знаеш, също има светилище на нашата богиня и покровителка Хатор, повелителката на веселието.
Клавдия реши да не отговаря на това. Сезотен хитруваше; без никакво съмнение другите бяха готови да се изправят и да се закълнат, че той казва истината.
— Защо напуснахте вашия храм? — обвинително го попита тя. — Защо сте отнесли всичко, което притежавате, от него и от дома си, и сте изгорили онова, което не сте могли да вземете със себе си?
— Това е Рим! — подсмихна се Сезотен. — Ние тръгвахме на дълъг път, свято поклонничество в Египет, за да се поклоним пред Хатор в нейния белостенен град Мемфис. Възнамерявахме да останем там известно време. В нашия храм и в къщата пазехме имуществото си; онова, което искахме да вземем със себе си, натоварихме на каруци и го откарахме в пристанището на Остия; останалото бяха боклуци, затова и ги изгорихме. Не желаехме да се завърнем и да видим, че къщата ни и храмът са оплячкосани.
— А кучетата? — попита Клавдия, стиснала от гняв юмрук.
Сезотен забеляза слабостта й.
— Както повечето храмове в Рим, и ние имаме кучета пазачи! — отвърна той, като подигравателно й се подсмихна. — Самият факт, че ги оставихме там, е сигурно доказателство, че скоро щяхме да се върнем. Платихме на един човек да ги храни и да се грижи за тях. Какво нередно има в това? Какво е доказателството, че носим вина за отвличания, похищения, убийство и предателство?
— А маските ви? — подхвърли Клавдия. — Аз проучих обредите на Хатор; онези, които й служат, носят маски по време на свещения танц и жертвоприношенията.
— Нашите маски са тежки и стари; ние изгорихме и тях. Възнамерявахме да купим нови, когато стигнем в Мемфис.
— А Теодор? — не го оставяше на мира Клавдия. — Актьорът, който беше убит в кръчмата „Магариците“? Той посети вашия храм.
— Така е! — потвърди Сезотен, поглеждайки лукаво императора. — Той умря, когато бе поверен на твоите грижи, в твоята кръчма. Никой от нас не е посещавал „Магариците“ в онази нощ; нямаме нищо общо с неговата смърт.
— Но защо той дойде при вас? — повтори въпроса си Клавдия. — Защо един актьор, който току-що бил разпитан за отвличането на господарката Антония, ще поиска да ви посети, преди да отиде в кръчмата „Магариците“?
— Отговорът е съвсем логичен! — отговори Сезотен. — Искал е да изрази благодарността си, самата ти беше свидетелка на онова, което се случи. Аз го срещнах в преддверието на храма, помниш ли? Сетне влязохме вътре. Теодор вървеше пред мен и се изправи пред олтара. Поръси свещения пламък с тамян, после си тръгна. Какво намекваш?
— Защо му е било да го прави?
— Предполагам, че за да изрази благодарностите си за своето избавление — Сезотен сви рамене. — Размених няколко думи с него и му пожелах всичко най-добро, това беше всичко. — Сезотен подчерта думите си: — Той отиде в твоята кръчма, където според мълвата е бил отровен. Когато дойде в храма ни, не сме му давали нищо, нито да яде, нито да пие, нищичко! — Сезотен махна с ръка: — Твоите обвинения срещу нас са сериозни, а доказателствата, с които разполагаш, са незначителни! Една кесия, един посетител в храма, фактът, че сме се погрижили за своята собственост, че сме посетили светилище извън Рим и сме се приготвили да заминем към светилището-майка в Египет… Култът към господарката Хатор има много последователи — той хвърли бърз поглед към презвитер Силвестър, — както и християнската църква.
Клавдия реши да не отговаря, но погледна към императрицата. Седналият до нея Константин сякаш дремеше; беше се отпуснал на трона с полупритворени очи. Елена бе вперила поглед в стената отсреща, сякаш изцяло бе погълната от картината, изобразяваща бягството на Еней от горящата Троя.
— Споменаваш нашата църква — обади се Силвестър, сякаш се пробуждаше. — Ти си свещенослужител като мен — продължи словоохотливо той. — Следователно, трябва да имаш Liber Diurnalis, дневник на празненствата с датите на жертвоприношенията и обредите. Можеш ли точно да кажеш къде сте били ти и другарите ти в дните на другите похищения и кой точно може да го потвърди?
Въпросът на Силвестър бе неочакван и породи страх. Сезотен примигна няколко пъти и бързо погледна жреците от двете си страни.
— Можем да пресметнем — бавно отвърна главният жрец, — но това ще отнеме време. — Той се запъна: — Трябва да се видим с някои от вярващите от храма ни.