Лайла (Изследване на нравствеността)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лайла (Изследване на нравствеността)». Краткое содержание книги:
„Лайла“ е вълнуващ разказ за тази катастрофално комична среща, за дълбоката криза, която героинята отприщва у Федър, предизвиквайки го с най-същностните човешки въпроси: що е добро? Какво е мястото на ценностите в нашия живот? Защо сме толкова еднакви и различни?…
Защо, по дяволите, го беше домъкнала? Дебелака не му беше споменал за него. Сто пъти й беше повтарял да не влачи клиентите си насам. Така се бяха разбрали. Какво ли се беше случило?
Мъжът протегна ръка.
Джейми се здрависа с него.
После онзи подаде ръка и на Дебелака.
Той също се здрависа.
— Това е Капитанът — казва Лайла.
— Радвам се да се запознаем, Капитане — обръща се към него Джейми.
Капитанът като че иска да седне.
Сяда.
Капитанът се усмихва лъчезарно, сякаш е най-добродушният човек на този свят. Номерът не минава. Иска да черпи всички. Всички пият. Всички се усмихват. Всички седят и дърдорят глупости до побъркване, ако това искат. Но те не искат само това.
Джейми нямаше какво да каже. Всички го гледаха, сякаш очакваха от него да говори, а той мълчеше.
Тогава Дебелака почна да задава въпроси. Заразпитва Капитана откъде е, накъде е тръгнал и разни такива. Попита за яхтата — каква е, колко е голяма, каква скорост развива. Джейми за пръв път чуваше Дебелака да задава толкова въпроси.
Капитанът седеше със студения си поглед и отговаряше точно на всеки въпрос. Направо като детектив. „Внимавай, Дебелак, не му казвай нищо“ — молеше се наум Джейми.
Лайла непрекъснато го поглеждаше, като че искаше Джейми да каже нещо. После се обади:
— С какво се занимаваш сега, Джеймисън?
Джеймисън ли!?? Никога досега не го беше наричала така. Що за превземки? Замисли се, после отвърна:
— Не зная, госпойце Лайла. — Каза го леко подигравателно. — Нищо особено — говореше, сякаш току-що е пристигнал от Алабама.
— Как така?
— Ами така. От година на година ме домързява все повече. Не ми се прави нищо, дето може и да не го правя. Писна ми да се мотая с това, дето не ми е работа.
При последните си думи обърна поглед към Капитана. Той само се усмихна. Джейми се почувствува по-добре. Ако е детектив, значи е разбрал какво иска да каже.
— Имаме едно предложение за теб — каза Лайла, — което се надяваме да те заинтересува.
— А, така ли? — възкликна Джейми. — Ами да го чуем.
Лайла го изгледа присмехулно, сякаш разбираше накъде вървят нещата, и продължи:
— Обясниха на Капитана, че за океанското пътешествие му трябва още един член на екипажа, и ние се надявахме, че може би ще приемеш предложението ни. Казах му, че си прекрасен човек.
Джейми улови нейното намигане. Поусмихна се. После не се сдържа, избухна в смях.
— Защо се смееш? — попита Лайла.
— Изобщо не си се променила. Шантавата Лайла! Все измисляш нещо шантаво. И затова дойде чак тук — да говориш с мен? Само за това ли?
— Да — тросна се тя и го погледна, нацупена заради отношението му към добрите й чувства. — Какво лошо има?
— Ох, Лайла — отговори той. — Доста път си била.
Загледа се в тях. Чудеше се откъде са се взели, че да му говорят така.
— Искаш да кажеш, че двамцата с тоя Капитан смятате да си седите на лъскавата яхта, да си пиете питието и да зяпате залеза, а аз да ви се кланям: „Да, сър, да, сър.“
— Нищо подобно — възрази Лайла.
— За какъв, по дяволите, ме вземаш? — ядоса се Джейми, че е дошъл чак дотук да им слуша приказките. И отгоре на всичко си въобразяваха, че са любезни с него. Обърна се към Капитана: — И за това ли дойдохте? Да си намерите евтин негър, който да ви слугува на яхтата?
Капитанът се направи, че не го чува. Сякаш думите отскочиха от него като от каменна стена.
— Идеята не беше моя — каза той.
— Тогава защо сте тук?
— Не зная — отговори Капитанът, — И аз се мъча да разбера. Капитанът се изправи.
— Имам работа. — Взе якето си и добави: — Ще уредя сметката на излизане. — На Лайла каза раздразнено: — Ще се видим по-късно.
Излезе. Лайла изглеждаше уплашена.
— Какво, по дяволите, искаш, Лайла? — попита Джейми.
— Каза, че нямаш работа — обясни тя. — Защо така го нагрубяваш? Нищо не ти е направил.
— Знаеш какво е намислил — каза Джейми.
— Изобщо не го познаваш — възрази Лайла. — Той е много добър човек и истински джентълмен.
— Е, ако си хванала такъв добър джентълмен, защо го домъкна тук? Ако си хванала свестен човек, дръж се за него, Лайла, защото нямаш друг шанс.
— Само се опитвах да ти направя услуга — каза Лайла.
— Що за услуга е това?
— Ами помисли. Какво според теб ще се случи, ако отплаваме до Флорида с него? Да не мислиш, че ще живее вечно?