Врагът сред нас
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Врагът сред нас». Краткое содержание книги:
Извършена е една от най-дръзките шпионски операции в историята…
Минното поле на международните интриги всеки момент ще се взриви.
И животът на милиони невинни граждани е подложен на смъртна опасност…
С рискована мисия на вражеска територия е натоварен топ агентът Мич Рап.
Ситуацията се усложнява, когато директорът на ЦРУ Айрини Кенеди е похитена, а на сцената се появява още един опасен играч, който може да провали всякакви планове.
Времето тече, а Мич Рап разполага само с 24 часа, за да предотврати катастрофа с немислими последици. Но той е готов, въпреки заповедите, да прекрачи границата на позволеното, за да изпълни своята задача…
Приключение, изпълнено с много енергия, напрежение и емоционален заряд, „Врагът сред нас“ показва на читателя какво може да се случи утре с нашия свят. А Винс Флин — тежката артилерия на политическия трилър, за пореден път доказва, че не може да пише нищо друго освен бестселъри.
— Мич, мисля, че трябва да се спреш и да обмислиш добре какво ще предприемеш. Аз ще съм в Белия дом в…
— Те ще я изтезават! — изръмжа Рап.
— Мич — О’Брайън отново въздъхна — никой от нас не иска това да се случи, но не можеш да се държиш като каубой. Трябва да…
— Не ми казвай какво да правя! — изкрещя Рап в телефонната слушалка. — Ти и всички останали във Вашингтон вземете да си напъхате миризливите глави в пясъка за следващите двайсет и четири часа и ме оставете да направя каквото трябва, за да я върна.
— Няма да стане. Не мога да ти позволя да го направиш.
— Тогава по-добре си вземи отпуск.
— В момента си под впечатлението на случилото се и си пристрастен. Трябва да се спреш и да се охладиш… не забравяй, че има закони.
— Май говорим на различни езици. Ти си свободен да се покриеш и спасиш кожата си, Чарли. — Рап поклати сърдито глава и добави: — Но аз още си спомням времето, когато работеше с партньор. Когато действаше като оперативен разузнавач. А сега гледам, че си се превърнал в поредния клатещ си краката чиновник-женчо.
Последва дълго мълчание и накрая О’Брайън отвърна:
— Ще се престоря, че не съм чул това, което току-що каза и ще си го обясня с факта, че си под силен стрес.
— Не се отричам от думите си, Чарли. Когато всичко свърши, ако медиите те погнат, съм готов с удоволствие да поема цялата вина. А сега ме извини, но трябва да си сложа белите ръкавици и да попитам тези типове дали желаят да се възползват от правото си на адвокат.
Рап прекъсна разговора точно когато „Хамърът“ забави скорост и спря пред резидентурата на ЦРУ.
Шофьорът хвърли поглед към Рап и му каза:
— Това е третата ми командировка тук. Де да можеше повече хора във Вашингтон да мислят като вас.
— И на мен ми се иска да беше така. — Рап слезе от джипа и изчака войниците да разтоварят пленника, който беше пътувал с тях. Рап беше разделил тримата. Командирът, който говореше персийски, натовари в „Страйкъра“, ченгето, завързано за носилка, постави в задната част на втория „Хамър“, а редовият боец на милицията, когото беше пратил в безсъзнание с ритник в главата, пропътува разстоянието заедно с него. Рап вече трескаво умуваше каква стратегия да избере. Трябваше да изстиска и изтръгне информацията от тези типове, колкото се може по-бързо. С обикновен бой едва ли щеше да успее. Поне не и в краткосрочен план. Ако разполагаше с няколко дни, можеше да ги поизтощи, но в момента времето беше лукс, който не можеше да си позволи. Трябваше да измисли нещо по-хитро и оригинално.
Не можеше да каже със сигурност колко дълго би се държала Кенеди и не искаше да се стига до там. Нещата бяха на лична основа. Самият Рап беше изтезаван преди години. Той отчаяно искаше да й спести болката, страданието и унижението. Неусетно се замисли, че за жена изпитанието беше много по-тежко и се опита да прогони от съзнанието си мрачната мисъл. Сега трябваше да се концентрира върху конкретните стъпки по намирането й, а не да изпада в паника и тревога. И нямаше и секунда за бавене.
Пристигнаха още два „Хамъра“. Рап позна командира на базата генерал Гифърд, който слезе от водещия джип. Генералът беше в пълна бойна екипировка, включително с каска на главата. Той веднага се насочи към Рап.
— Вдигнал съм разузнавателни хеликоптери във въздуха. Задействал съм и три „Предитъра“, а два „Рийпъра“ са на път от Багдад. В града се влиза от четири главни пътища, шест второстепенни. Сто и първа въздушнодесантна дивизия е пристъпила към организирането на пътни контролно-пропускателни пунктове по всичките десет шосета и магистрали.
— А реката?
— Погрижили сме се и за нея, на север и на юг — отвърна той с отсечения си военен маниер. — В момента мобилизираме всички налични войници и ги изпращаме на улицата. С нещо друго мога ли да помогна?
Рап си припомни разговора, който преди малко беше провел с О’Брайън.
— Да. — Той посочи с палец към тримата пленници с качулки на главите. Единият от тях можеше да върви сам, докато другите двама бяха на носилки. — Тези мъже с чувалите на главите… не си ги виждал никога… ясно?
Гифърд погледна към пленниците, после отново към Рап. Поколеба се за миг, обмисляйки евентуалните последици. После бързо кимна и отвърна:
— Какви мъже? Никого не виждам. — Генералът се обърна и се насочи обратно към „Хамъра“ си. — Преди да се качи, се провикна зад гърба си: — Ако ти трябва нещо, само кажи.