Безизходица
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Серия: Michael Bennett #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1125-7
- Переводчик: Стамен Димов Стойчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Безизходица». Краткое содержание книги:
Работата по случая ръководи детектив Майкъл Бенет. Партнира му агент Емили Паркър от ФБР — специалист по отвличанията. Двамата са стъписани, когато откриват, че едно от похитените момичета е отговорило на въпросите и е освободено живо, а похитителят дори е оставил отпечатък върху кожата й.
В бясна надпревара с времето и психопата, който сякаш винаги е на крачка пред тях, Бенет и Емили го проследяват чак до сградата на Нюйоркската фондова борса. В самото сърце на финансовата машина на САЩ, детективът ще трябва да надхитри убиеца и да предотврати кървавия му план.
Напрегнах се да измисля нещо, с което да го успокоя. Тирадата на Емили бе само за да отвлече вниманието му, но сега той можеше да задейства неволно пластичния експлозив.
— Къде са те? — попита Муни властно, като се вгледа в тънещия в мрак коридор зад гърба ми.
— Чакат знак от мен на стълбището, Франсис, за да ги въведа тук — обясних аз.
— Лъжеш — отсече Муни.
— Не — заявих отчетливо, вперил поглед в очите му. — Никакви лъжи повече. Просто се опитваме да направим това, което е най-добро за всички. За теб. За тези деца. Бащите им наистина чакат долу, за да заемат местата на синовете си.
— Не ти вярвам — повтори мрачно Муни. Пристъпи още една крачка към мен и присви очи, докато се опитваше да се вгледа по-ясно надолу по стълбището, тънещо в полумрак. — Никого няма да пусна, докато бащите не се изкачат по тези стъпала и не застанат пред мен. Това е сделката ни, Майк. Веднага ми ги доведи.
Обърнах се, все едно че съм чул нещо зад гърба си.
— Добре, Франсис — кимнах. — Сега те са на стъпалата точно зад мен. Ако искаш, покажи се през вратата, за да надникнеш долу. Така сам ще се увериш, че не те лъжа. А после можеш да отвържеш поне едно от момчетата. Не искам да смяташ, че е някакъв коварен номер.
Муни застина, замислен върху предложението ми.
— Добре — рече той и направи още една стъпка.
Щом пристъпи напред, забелязах как слънчевият лъч, проникващ през прозореца, заблестя по обувката му. Светлината озари крака му, тялото му, ръцете му, вкопчени в детонатора. Стискаше го, както богомолец стиска броеница при молитва.
— Взех го на мушка — изрече в слушалката ми снайперистът от ФБР откъм отсрещната страна на улицата.
Моментално залегнах на пода.
96.
Застанал сред танцуващите прашинки в ивицата, огряна от слънчевия лъч, Муни ме изгледа смутено, когато се проснах на пода. После се извърна към прозореца, пред който го бях подмамил да застане.
Дългият преден прозорец на Фондовата борса сякаш се пръсна чак след като похитителят бе прострелян. В първата секунда той още стоеше там, а в следващата прозорецът зрелищно се пръсна на парчета, докато убиецът се свличаше на пода.
Кръвта, бликнала от двете му китки, изглеждаше черна на фона на полирания мрамор. Запълзях към него, докато той напразно се мъчеше да натисне бутона на детонатора. Беше му трудно да го стори, защото ръцете му бяха разкъсани.
Петдесеткалибровите куршуми на снайпериста бяха пропуснали детонатора, но бяха пронизали и двете му китки.
Дожаля ми за Муни, докато се гърчеше на пода и стенеше.
Но това продължи само миг… Той прошепна „Амин“, приведе се напред и опита да натисне бутона с брадичката си.
Третият изстрел долетя, преди да се хвърля върху похитителя. Последният, фаталният куршум пръсна слепоочието му. И той рухна на мраморния под.
— Спрете стрелбата! — изкрещях по моя микрофон, когато екот от стъпки се дочу от стълбите, водещи към балкона. Сетне извиках на Джереми Мейсън да не поглежда това, което бе останало от Франсис З. Муни.
Коленичих пред младежа, оплетен в експлозиви, за да скрия от него ужасната гледка, която сега представляваше тялото на Муни. Момчето беше изстрадало достатъчно. Както и всички ние.
— Не мърдай, синко. Сега всичко ще е наред — казах му, като изтрих от лицето му пръските от кръвта на похитителя.
97.
Още се опитвах да развържа момчетата, когато един от сапьорите се втурна, сграбчи ме и ме избута назад към стълбите.
Малко след това гимназистите от „Сейнт Едуардс“ слязоха при нас. Двамата бащи се хвърлиха да ги прегръщат, плачейки неудържимо във фоайето на сградата. Дори и Куин, вечно намръщеният шеф на охраната, се разхлипа, когато прегърна сина си, който се появи след няколко минути.
Полицаите и брокерите, насъбрали се отвън на Брод Стрийт, заръкопляскаха и завикаха, когато бащите и синовете излязоха от входа. Някои, кой знае защо, започнаха да скандират: „Ю Ес Ей“. С Емили се спогледахме щастливо. И двамата бяхме живи и невредими. Сграбчих я в прегръдката си. А сетне се присъединихме към ликуващата тълпа.
На сапьорите им отне половин час, за да проверят и отстранят експлозивите. След като си тръгнаха, аз се върнах на балкона заедно с Емили и криминалистите от екипа за оглед на местопрестъпленията. Застреляният в главата похитител изглеждаше ужасно. Муни наистина беше уцелен с безупречна точност и убит намясто. Онемял, аз се загледах в окървавените вдлъбнатини, появили се по каменните стени на старата сграда от петдесеткалибровите куршуми. С Емили стояхме смълчани, докато един от медиците не дръпна ципа на чувала за трупове.