Мъглите на Авалон (Том 1)

— Чуй ме, Утър. Момичето е наследило ясновидската дарба; родена е със съдбата си. Няма начин да избегнеш невидимото, то ще я съпровожда, където и да я пратиш. Ако се занимава необучена с тези неща, хората ще я нарочат за вещица, ще я мразят и презират. Такава ли трябва да бъде съдбата на една принцеса от твоя двор?

— Нима се съмняваш в способността на Игрейн да възпита дъщеря си тъй, както подобава на една ревностна християнка? Пък и в края на краищата, зад манастирските стени тя не би могла да навреди никому.

— Не! — Вивиан произнесе това толкова високо, че някои от насядалите долу в залата се обърнаха и я загледаха. — Утър, това дете е родено за жрица. Зад манастирските стени тя ще залинее като някое момиче от дивите племена, поставено в клетка. Би ли осъдил дъщерята на Игрейн на смърт или доживотни страдания? Наистина вярвам — аз разговарях с нея — че тя би се самоубила на такова място.

Тя усети, че този аргумент подейства, и побърза да затвърди позициите си.

— Има природна дарба. Остави я да бъде обучена правилно. Утър, нали не мислиш, че тя е особено щастлива тук, или пък че е такова украшение за двора, та не би искал да я пуснеш?

Утър бавно поклати глава.

— Постарах се да я заобичам заради Игрейн. Но тя… тя ме плаши — призна той. — Помня, че Моргоуз я дразнеше, и й казваше, че е от народа на феите, ако не знаех произхода й, бих помислил, че е точно така.

Вивиан се усмихна мрачно.

— Така е. Тя прилича на мен и на майка ни. Манастирът и църковните камбани не означават нищо за нея.

— Но как да отнема на Игрейн двете деца едновременно? — запита отчаяно Утър. Думите му събудиха във Вивиан същата болка, примесена с чувство вина, но тя поклати глава.

— Игрейн също е от рода на жриците. Тя ще се покори на съдбата си, ако ти, Утър, приемеш своята. Ако пък се боиш от гнева на придворния си свещеник — тя го изгледа проницателно и позна по очите му, че е налучкала истината — тогава никому не казвай къде си я пратил. Разказвай, ако щеш, че си я пратил на обучение в манастир. Тя е прекалено трезва и мъдра за нравите в кралския двор, не я бива за дребни флиртове и женски клюки. Ако Игрейн е убедена, че децата са на сигурно място и се чувстват добре, че растат, за да посрещнат собствените си съдби, тя ще се примири, щом има теб.

Утър склони глава.

— Да бъде — каза той. — Ще дам момчето за осиновяване на моя най-верен и същевременно най-незначителен васал — но как да го изпратя дотам, без да бъде познат? Нима опасността няма да го последва?

— Той може да замине скришом, а можем да ползваме и вълшебството, с което навремето ти влезе в Тинтагел — отвърна Вивиан. — На мен не вярваш, имаш ли доверие на Мерлин?

— Нему бих поверил и живота си — отвърна Утър. — Нека Мерлин отведе момчето. А после нека Моргана замине за Авалон.