Цезар (Част I: Завоевател и заговорници)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Цезар (Част I: Завоевател и заговорници)». Краткое содержание книги:
— Самата истина.
— Щом миризмата на дим се разнесе от форума, ще свикам заседание на плебейското събрание — обяви Целий и вдигна чашата си за още разредено вино. — Решихме, че е най-добре в сената да се чуе първо версията на Милон.
— Чудесно!
Настъпи кратко мълчания, нарушено след малко от Цицерон:
— Предполагам, че Милон е освободил всички роби, които са били с него.
— О, да — усмихна се Целий. — Не виждаш ли, че всички псета на Клодий искат робите на Милон да бъдат изтезавани? Ала кой ще повярва на каквото и да било, казано при изтезания? Затова: никакви роби.
— Надявам се да не се стигне до съд. Не бива. Самозащитата изключва всякаква съдебна отговорност.
— Дело няма да има — увери го Целий. — Докато се изберат претори, за да изслушат обвинението, тази случка вече ще е забравена. Хубавото на сегашното безвластие е, че ако някой народен трибун, който има зъб на Милон, Салустий Крисп например, реши да възбуди дело в плебейското събрание, аз ще наложа вето. И ще обясня на Салустий какво мисля за хората, които използват един нещастен случай, за да си отмъстят на човек, който е бичувал друг мъж за посегателство върху честта на жена му.
Двамата се усмихнаха.
— Бих искал да знаех къде се крие Великия — сподели раздразнено Цицерон. — Станал е толкова потаен с възрастта, че вече не можеш да разбереш какво мисли.
— Помпей Велики страда от тежка форма на преувеличено самовъзхищение. Никога не съм смятал, че Юлия е упражнявала благотворно влияние върху него, но сега, след като тя се спомина, си промених мнението. Тя го пазеше да не върши поразии.
— Склонен съм да подкрепя предложението той да стане диктатор.
Целий вдигна рамене:
— Аз не съм решил още. Според мен Великия трябва да подкрепи Милон; ако го стори, ще спечели поддръжката ми. — Той се намръщи. — Проблемът е, че не знам дали смята да подкрепи Милон. Ще изчака да види накъде духа вятърът.
— В такъв случай подготви велика реч в подкрепа на Милон.
Целий наистина подготви велика реч в подкрепа на Милон, който се появи в ослепително бяла тога на кандидат за консул и изслуша изказванията с интерес и смиреност. Да нанесе първия удар, бе добра тактика, а Целий беше изключително добър оратор. След речта си даде думата на Милон да разкаже своята версия на спречкването на Апиевия път и той веднага хвърли цялата вина върху Клодий. Беше подготвил много внимателно изказването си, звучеше блестящо. Напомни на народните трибуни, че Клодий е извършвал насилие много преди да бъдат създадени каквито и да било съпернически улични банди и че е бил враг както на първата, така и на втората класа.
От форума Милон отиде на Марсово поле; Помпей вече си беше у дома.
— Много съжалявам, Тит Аний — рече слугата, — но Гней Помпей е неразположен.
От вътрешността на къщата се чу гръмък смях и гласът на Помпей проехтя по коридора:
— О, Сципионе, каква случка!
Милон настръхна. Сципион ли? Какво правеше Метел Сципион с Великия? Милон се върна в Рим, изпълнен с опасения.
Помпей се държеше толкова тайнствено. Беше ли обещал? „На теб ти е простено да си помислиш такова нещо“ — така бе казал. Тогава беше прозвучало съвсем ясно: — „Отърви ме от Клодий и аз ще те възнаградя.“ Ала дали това бе искал да каже? Милон облиза устни и преглътна тежко, усети, че сърцето му бие твърде бързо за леката разходка, която си бе направил през Рим.
— Юпитере! — промърмори той. — Той ме е натопил! Подмазва се на добрите люде; аз съм само една маша. Да, добрите люде ме харесват. Ала ще продължават ли да ме харесват, ако започнат да харесват повече Помпей?
И като си помисли само какво беше дошъл да съобщи на Помпей — че смята да не се кандидатира за консул! Е, не сега. Не!
Планк Бурса, Помпей Руф и Салустий Крисп свикаха друго заседание на Плебейското събрание в отговор на Целий и Милон. То се радваше на не по-малка посещаемост и от същите хора. Най-добрият оратор от тримата беше Салустий, който излезе на трибуната след Бурса и Руф с още по-добра реч и от техните.
— Пълни глупости! — изкрещя той. — Кажете ми една разумна причина, човек, придружаван от трийсет роби, въоръжени само с мечове, да напада мъж, пазен от сто и петдесет души с ризници, шлемове и набедреници! Въоръжени с мечове, кинжали и копия! Глупости! Публий Клодий не беше глупак! Би ли дръзнал дори Цезар да нападне, ако се случи в такова положение? Не! Цезар постига невероятни победи с много малко войска, благородни граждани, но само ако прецени, че има шанс за победа! Какво бойно поле може да бъде Апиевият път за един цивилен с шепа роби? Местността е равна като тепсия, няма къде да се скриеш и на участъка, където се е случило, няма кой да ти се притече на помощ! И защо, ако е станало както Милон и глашатаят му Целий ни го представят, е бил убит и един беззащитен, скромен ханджия? Искат да повярваме, че сам Клодий го е убил! Защо? Тъкмо Милон има изгода от убийството на бедния човек, не Клодий! Милон, който освободи робите си толкова великодушно, че са се разпръснали по всички посоки на света, така че не може да се разбере откъде са минали, камо ли да се открият! Ала колко хитро е било да вземе истеричната си жена на това престъпно пътуване! Защото единственият мъж, който би могъл да ни опише вярно какво точно е станало, Квинт Фуфий Кален, е трябвало да я обуздава в каруцата, така че сега може да каже само (и аз му вярвам, защото много добре познавам тази дама!)…