Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ускорение
Ускорение - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ускорение

Электронная книга - «Ускорение». Краткое содержание книги:

Още като студент Дийн Кунц (роден 1945 г.) печели конкурс за разказ на списание „Атлантик Мънтли“ и оттогава не е спрял да пише. Автор е на толкова много романи, разпръснати из толкова много жанрове, че и самият той не се наема да си състави библиографията. Фактите говорят обаче сами за себе си: книгите му са преведени на 38 езика и до този момент са тиражирани в половин милиард екземпляра, като цифрата нараства ежегодно със 17 милиона. Единайсет от романите му са били номер едно в най-престижния списък на бестселърите в Съединените щати — този на „Ню Йорк Таймс“, при това още с излизането си с твърди корици, което го поставя сред малцината (по-точно 12 на брой) автори с подобно постижение, а четиринайсет от романите му са оглавили същата класация в категория „джобно издание“. Той обаче е бил начело на класациите не само в своята страна, а дори в Швеция и Япония. Същият „Ню Йорк Таймс“ нарича творбите му „психологически сложни, майсторски изпипани и изцяло задоволяващи нуждата ни от пулсиращ адреналин“, а не по-малко престижното списание „Ролинг Стоун“ го определя като „най-великия автор на трилъри и съспенс в Америка“.
1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 116
Перейти на страницу:

В един часа Били беше тръгнал за Напа. След това убиецът е довел момичето в къщата, направил е снимката и я е убил, без да я изтезава. После е намерил увития в платно Ралф Котъл зад дивана и е решил да си направи малко шоу. Разменил е двата трупа.

Без да знае, Били бе пуснал момичето във вулканичния тунел и по този начин бе лишил близките й от мизерната утеха да я погребат.

Тази размяна на труповете силно му напомняше за Зилис — за неговото пубертетско чувство за хумор, за лекотата, с която си правеше подли шеги.

Стийв е трябвало да отиде на работа чак в шест часа. Имал е достатъчно време да си поиграе. Ала в момента влечугото беше в бара. Не бе възможно да е сложил Котъл на дивана и да е заковал Били към пода.

Били погледна часовника си. 23:41.

Застави се да погледне отново образа на червенокосото момиче, защото смяташе да изхвърли снимката заедно с другите улики във вулканичния тунел. Искаше да я запомни, чувстваше се длъжен да запечата лицето й в паметта си. Когато чудовището беше пуснал записа по телефона, ако тя е била наблизо, вързана и със запушена уста, вероятно бе чула отговора на Били: Ликвидирай кучката.

Тези думи й бяха спестили мъченията, но сега те измъчваха Били.

Не можеше да изхвърли снимката й, но щеше да е неразумно да я запази, беше опасно. Все пак той я сгъна, като внимаваше да не е през лицето, и я прибра в портфейла си.

Излезе, като се оглаждаше предпазливо, и отиде до колата. Беше убеден, че ако чудовището е още бе наоколо и го наблюдава, Били щеше да го почувства. Нощта му се стори безопасна, спокойна.

Той пусна пробитата латексова ръкавица в торбата за боклук и си сложи нова. Изключи мобилния си телефон от зарядното и го взе със себе си.

Върна се в къщата и огледа всички помещения от пода до тавана, събирайки всички улики в торба за боклук, включително и снимката на Жизел Уинслоу, която не смяташе да запази, рисунките на ръце на анимационни герои, пирона… Остави торбата до задната врата.

Взе чиста чаша и си наля малко топла кока-кола от бутилката на масата. От движенията болката в ръката се беше усилила. Изпи една таблетка антибиотик и една викодин.

Реши да заличи всички следи от запоя на приятеля си. В къщата не трябваше да има нищо необичайно, което да накара полицията да се усъмни. Когато след време Лани не се появеше, те щяха да дойдат, да тропат на вратата, да надничат през прозорците. После щяха да влязат вътре. Ако видеха, че се е наливал с ром, можеха да заключат, че е изпаднал в депресия и вероятно се е самоубил.

Ако бързо стигнеха до заключението за нещо зловещо, скоро щяха да претърсят околността. На утъпкания храсталак му беше нужно време да възвърне предишния си вид; тогава нямаше голяма вероятност да обърнат внимание на покрития вулканичен тунел.

Били сложи всичко в ред и завърза здраво торбата с боклука, в която бяха уликите. Оставаше да се погрижи за Ралф Котъл. Позвъни от мобилния си телефон в бара.

Отговори му Джеки О’Хара:

— Бара.

— Как са прасетата с човешки мозъци? — попита Били.

— Пият някъде другаде.

— Защото барът е семейно заведение.

— Точно така. И винаги ще си остане такова.

— Слушай, Джеки…

— Мразя това „Слушай, Джеки“. Чуя ли го, знам, че ще ме прецакат.

— И утре няма да мога да дойда на работа.

— Ето, прецакан съм.

— Недей да драматизираш.

— Не ми звучиш като да си толкова болен.

— Не съм настинал, имам проблеми със стомаха.

— Сложи слушалката на корема си да го чуя.

— Не се прави на гадняр.

— Не е добра реклама собственикът да работи зад бара толкова много.

— Толкова ли е претъпкано, че Стийв не може да се оправи сам?

— Стийв го няма, само аз съм.

Били стисна здраво слушалката.

— Минах покрай бара по-рано днес, колата му беше отпред.

— Днес е свободният му ден, забрави ли?

Били беше забравил.

— Не можах да ти намеря заместник и Стийв работи от три до девет, за да ми спаси задника. А ти къде скиташ, щом си болен?

— Ходих на лекар. Стийв не можа ли да остане повече от шест часа?

— Имаше работа преди и след това.

Като например да убие едно червенокосо момиче преди това и да закове Били към пода след това.

1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 116
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)