Подводни течения

Тя го настигна.

— Лу? — каза умоляващо.

Той се обърна и я погледна. Премисли бързо много неща, които би могъл да й каже, и се изненада от собствените си думи, които произнесе:

— Влез, ако искаш.

Тя се изкачи на площадката пред входа и придържаше вратата — параван, докато той се оправи с ключовете.

— Какво се случи? — Тя повтори въпроса си.

— Имах малък мач по борба. Това е всичко. Нищо особено.

— Не изглежда така.

— Дай ми минутка да се почистя. Веднага се връщам при теб.

— Не бързай. Прекрасен апартамент — каза високо, за да я чуе.

Когато Болд излезе от банята, изглеждаше по-добре, с изключение на синината от натъртването на челото и едното зачервено ухо. Той предложи сода с липов сок, наля и на себе си, същевременно мислейки си, че ако беше пияч, сигурно би налял нещо по-силно в една такава нощ.

— Беше трудно и неудобно тази нощ — започна тя. — Мислех, че трябва да поговорим за това.

— Не е толкова голяма работа — отвърна той, като разтриваше лакътя си и мислеше за Шосвиц и неговите навици.

— Точно така. Няма нищо сериозно между мен и Джон. От време на време уточняваме някои неща, това е всичко. Нищо повече.

— Ти не си моя собственост, Дафи — каза той, нарочно избягвайки нейния прякор. — Не ми дължиш никакви обяснения.

— Ние с теб сме приятели. Приемаш или не приемаш това, ти се засегна, като ни видя заедно тази вечер. Затова и исках да си изясним нещата. Това е всичко.

— Считай, че са изяснени. Благодаря.

— О, Лу! — Тя се насочи към дивана малко обидена, погледът й се плъзгаше по стаята; явно беше, че грижливо избягваше да погледне Болд.

— По дяволите! — каза той, като разгъна вестника и видя снимката на Джъстин Левит на челната страница.

Прочете бегло написаното. В статията се казваше, че момчето е единственият материален свидетел в полицейското разследване по серийните убийства на така наречения Кръстат убиец, и може да се вярва, че в последно време е снабдил полицията с допълнителни данни, които ще помогнат да се стесни кръга на разследването.

— Някой сигурно е видял Джъстин и майка му, когато са идвали към нашия офис. — Той обърна страницата към Дафи, така че да може да прочете. — Това е мръсотия срещу мен.

Тя му каза, че вече е прочела всичко това, след което продължи:

— Ти си играеш с мен, Лу. Моля те, престани. Аз съм тук, защото съм загрижена за теб. Знаеш, че не си ми безразличен. Ти си за мен много повече от приятел. Представляваш интерес за мен, окей? Не бих искала да упражнявам никакъв натиск върху теб, но тъй като зная, че преживяваш трудни неща в този момент, сметнах, че след като ме видя с Джон Крамер, могат да възникнат проблеми между нас двамата. Добре… Това е смешно.