Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Един невинен клиент
Един невинен клиент - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Един невинен клиент

Электронная книга - «Един невинен клиент». Краткое содержание книги:

Престъпление, каквото таблоидите обожават. Дело, за което повечето адвокати мечтаят.
1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 100
Перейти на страницу:

— Господин Хол, видяхте ли преподобният Тестър да се прибира в мотела, след като е поел към ресторанта, който сте му препоръчали, „Пърпъл Пиг“, ако не се лъжа?

— Не, господине. Смяната ми свърши в седем и си отидох вкъщи.

Докоснах рамото на Ейнджъл.

— Виждали ли сте някога тази млада жена?

— Не, иначе щях да я запомня.

— Благодаря.

— Може да си вървите — обади се съдия Грийн. — Следващият свидетел.

Мартин призова Шийла Хънт, рецепционистката на смяна през нощта. Тя каза, че видяла колата на Тестър да влиза в паркинга около полунощ, а след нея пристигнал червен корвет. После каза, че от червената кола слязла една жена и последвала Тестър по стъпалата. Мартин не си направи труда да попита дали може да разпознае жената.

— Госпожо Хънт — започнах аз, когато ми дойде редът, — когато преподобният Тестър се е прибрал в мотела, е валяло. Нали така?

— Да, валеше.

— И то доста силно, нали?

— Да.

— А това ви е попречило да виждате ясно. Така ли е?

— Да. Освен, че валеше, не обърнах и много внимание, защото по това време гледах Джей Лено.

— Не казахте ли пред полицията, че лицето, което сте видели, е носело нещо като палто или пелерина?

— Имаше малка качулка. Спомням си, че си помислих, че прилича на Червената шапчица, както изключим това, че не беше червена.

— Значи не може да разпознаете лицето. Така ли е?

— Не, съжалявам.

— Няма за какво да съжалявате, госпожо. Можете ли да ни кажете дали жената е била млада, или стара?

— Не.

— Висока или ниска? Пълна или слаба?

— Не.

— Не можете да кажете и дали жената е била чернокожа или бяла, мулатка или азиатка, или червенокожа?

— Не мисля, че беше чернокожа — отговори жената. — Но това е всичко, което мога да кажа.

— Всъщност дори не можете да кажете със сигурност, че лицето е било жена, нали?

— Мисля, че беше.

— Но не сте сигурна, нали?

— Не знам. Мисля, че беше.

— Мислите, че е била госпожо, тази млада жена е заплашена от смъртна присъда. Трябва да сте сигурна. Сигурна ли сте, или не?

— Беше тъмно и валеше.

— Благодаря. Нека поговорим малко за колата. Не сте успели да видите регистрационния номер. Така ли е?

— Дори не съм се опитвала.

— Защото нищо не ви е разтревожило. Така ли е?

— Точно така. Не бях разтревожена.

— В мотела непрекъснато идват и си отиват хора. Нали?

— Точно така.

— А видяхте ли шофьора?

— Не.

— Знаете ли дали е бил мъж, или жена?

— Изобщо не видях шофьора.

— Видяхте ли накъде потегли колата, когато пътникът е слязъл?

— Погледнах навън само за секунда. След това отново загледах предаването.

— Видяхте ли колата да си заминава и после да се връща?

— Казах ви, че отново започнах да гледам предаването.

— Благодаря.

Мартин изглеждаше както винаги самоуверен, но би трябвало поне малко да се разтревожи. Случаят му летеше с пълна скорост към провал. Първият му свидетел беше открил трупа и бе повикал полицията, а вторият каза, че не е видял нищо.

Хвърлих поглед наляво и видях Дийкън Бейкър и Фил Ландърс да крачат към масата на обвинението.

— Повикайте следващия свидетел — нареди съдия Грийн.

— Мога ли да поговоря с господин Мартин? — попита Бейкър.

— Да, но не се бавете — разреши съдията.

Бейкър се наведе към Мартин и му прошепна нещо. Мартин кимна и също му прошепна нещо. След това двамата се обърнаха към съдията.

— Ваша чест, можем ли да се приближим? — попита Бейкър.

Грейн им махна да дойдат и аз станах и се присъединих към тях.

— Трябва да поговорим с вас в кабинета ви — каза Бейкър.

— В момента водим дело за убийство, ако не сте забелязали — изръмжа съдия Бейкър.

— Извинете — каза Бейкър, — но възникна нещо крайно важно. Нещо, което има пряка връзка със случая.

Съдията се съгласи за петнадесетминутно прекъсване и ние го последвахме в покоите му. Той затвори вратата, закачи тогата си на една закачалка до прозореца, седна зад писалището си и попита:

— Е, какво има?

— Много важно развитие по случая — започна Бейкър. — Тази сутрин БРТ намери червен корвет в една плевня в планината Спайви. Колата принадлежи на Ърлин Барлоу. В момента нашите криминолози я изследват.

1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 100
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)