Нифрон се въздига
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-13-4
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нифрон се въздига». Краткое содержание книги:
Нифрон се въздига е великолепна история - забавен сюжет с нови образи и изобилие от действие! Стилът на Съливан се чете с лекота, а историята е достатъчно заплетена, за да бъде вълнуваща, но същевременно не тъй усложнена, та да изисква разгръщането на вече прочетени страници за припомняне на отминали събития и герои.
Много от лицата в стегалките бяха познати на Ариста от миналата нощ. Бе шокирана да открие сред заговорниците и хлипащи майки, заключени до съпрузите си. Децата им сред тълпата се протягаха към тях. Най-много я отвращаваше отношението към жената от Килнар. Единственото нейно престъпление бе казването на истината. А сега щеше да бъде нашибана с камшик пред очите на целия град. Гледката бе ужасяваща и заради това, че ако не бе намесата на
Кварц, сега Ариста също щеше да виси по идентичен начин.
Облечен в съдийска роба мъж и писар се приближаваха към наказаните. Когато стигнаха центъра на площада, писарят подаде пергамент на съдията. Шерифът изкрещя за тишина. Магистратът вдигна свитъка и зачете.
- Заради заговорничене против Нейно Имперско Високопреосвещенство Модина Новронска и цялото човечество; за клевета срещу Негово превъзходителство вицекраля и заради подбуждане на масите срещу висшата класа, обявява се за достойно тези престъпници моментално да бъдат наказани. Виновните в конспираторска дейност ще понесат двадесет камшика и ще останат заключени цял ден, освободени едва по залез слънце. Виновните в измяна ще получат сто камшика; ако останат живи, ще бъдат оставени да висят, докато умрат от глад и жажда. Всеки, опитал се да им окаже съдействие, ще бъде сметнат за виновен в сходно нарушение и ще получи същото наказание.
Той нави пергамента.
- Шериф Вигън, започнете.
Сетне мушна свитъка в ръцете на писаря и пое обратно по пътя, откъдето бе дошъл. След кимване от страна на шерифа, войник се приближи към първата дъска и разкъса роклята на младата майка. Някъде из тълпата изпищя дете. Шерифът замахна, без да обръща внимание на молбите й за милост. Жилите се впиваха в гърба й, тя се мяташе и виеше. Писарят чинно отбелязваше нанесените удари. Когато бройката бе изпълнена, гърбът на жената беше подгизнал от кръв. Шерифът реши да си даде почивка и връчи бича на един войник, който се зае да обработва гърба на съпруга на току-що битата, докато шерифът лениво си пийваше.
Сред утихналата и без това тълпа настана пълна тишина, когато дойде ред на жената от Килнар. Тя запищя още при приближаването им. Шерифът и заместниците му се редуваха, тъй като жегата правеше работата им доста изтощителна. Замахванията показваха натрупалата се в ръцете им умора. Одарите се сипеха по раменете, гърба и понякога дори бедрата. След първите тридесет удара тя спря да крещи и само простенваше. По времето, когато писарят отброи шестдесет, тя висеше безжизнено. Приближи се лекар, вдигна главата й за косите и я обяви за мъртва. Писарят отбеляза. Не премахнаха тялото.
Дойде ред на Емъри. Младежът не бе обезкуражен от гледка та на предишните наказани; държа се най-храбро от всички. Стоеше горд като войник, когато шерифът се приближи към него с камшик в ръка.
- Смъртта ми няма да промени истината, че вицекрал Андроус е истинският предател, отговорник за смъртта на крал Урит и кралското семейство! - успя да изкрещи той, преди първият удар да заглуши думите му. Не извика, ала стисна зъби и само изръмжаваше приглушено, докато възлите превръщаха гърба му в кървава каша. Той също висеше безжизнен след последния удар, ала всички можеха да видят, че диша. Лекарят съобщи това на писаря, който усърдно отбеляза.
- Тези хора не са сторили нищо - рече Ариста, докато тълпата започваше да се разотива.
- Точно вие трябва да знаете, че въпросът не е в това - отвърна Ройс.
Ариста се извъртя. Отвори уста, поколеба се и я затвори.
- Олрик нареди дванадесет души да бъдат публично бити с камшик за подклаждане на бунт, когато църквата бе изгонена от Меленгар - напомни й той. - Колко от тях бяха действително виновни?
- Убедена съм, че това е било наложително за запазването на реда.
- Вицекралят ще каже същото.
- Това е различно. Майки не са били бити пред очите на децата си, нито жени бити до смърт пред погледа на тълпата.
- Права сте - рече Ройс. - Само бащи, съпрузи и синове бити до кръв, белязани за цял живот. Приемам грешката си. Състраданието на Меленгар е удивително.
Ариста го прониза с поглед, но не каза нищо. Колкото и да не й се искаше, колкото и да го мразеше заради изтъкването, осъзнаваше, че Ройс е прав.
- Не се корете - каза крадецът. - Силните контролират слабите. Богатите експлоатират бедните. Така е било и така ще бъде. Просто благодарете на Марибор, че сте се родили богата и силна.