Вещицата(Mъдрата жена)

Той обви по-здраво ръце около нея.

— Ще продължи до смъртния ми час — каза простичко. — Сърцето ми ти принадлежи, Алис, твой съм до смъртта.

Алис се раздвижи изведнъж.

— Не казвай това! — възкликна тя. — Не говори за смърт! Искам да живеем вечно. Искам да бъдем вечно млади. Искам тази нощ да продължи вечно!

Той се засмя.

— За Бога! Толкова си странна, Алис. Ще се обичаме, докато сме млади, и докато сме стари, а после ще остареем още и ще умрем и ще отидем на небето и ще бъдем два ангела заедно. Какво страшно има в това? Нима мислеше, че може да отида в ада заради няколкото си дребни гряха? Та аз се изповядах! Пречистен съм! А ти не може да си съгрешила никога в живота си. Не и с такова чисто и сладко лице като твоето. Не и моята малка девица Алис.

Алис се поколеба. Искаше да му разкаже за абатството, за дима, за паниката си в осветената от огъня тъмнина. Искаше да му каже, че беше побягнала от сестрите си и ги бе оставила да изгорят. Искаше да му каже, че някога е обичала някого и е била обичана. Че не беше наистина сирак, защото е била отгледана, наставлявана и обичана от майка. И че беше предала тази майка, а после се беше отрекла от нея. Беше я оставила да умре в съня си, обгърната от дим, изядена жива от пламъците.

— Какво има? — попита той.

— Нищо — каза тя.

Не се осмеляваше.

— Ще се откажеш ли от магията? — попита той. — От своите малки магии и заклинания?

Алис се поколеба.

— Защо искаш това от мен? Ти запазваш нещата, които ти дават власт — оръжията си, богатството си. Моята магия е единствената власт и сила, която имам. Тя ми осигурява безопасност тук.

Хюго поклати глава.

— Тя не прави нищо, освен да те плаши и да те кара да се чувстваш така, сякаш на плещите ти лежат всички грехове на света — каза той рязко. — Задръж си билките и кристала, и истинските умения, онези, които използва, за да излекуваш баща ми. Запази си церовете и захвърли магиите, Алис. Изложена си на истинска опасност, когато си играеш с тях. Не защото са истински — понеже те са само глупости за сплашване на селяните, а защото дават на враговете ти повод да те нападат. Захвърли магиите и запази лечителските си умения.

— Добре — каза Алис неохотно. — Съгласна съм. Ще престана, освен ако не изпитам нужда от тях, освен ако нямам нужда от тази сила. — Сети се за фигурките в кесията си, натъпкана дълбоко в сламеника в стаята ѝ. — Никога не знам дали действа или не — каза тя искрено. — Бях сигурна, че съм направила магия на теб и Катрин, а сега ти ми казваш, че такива са собствените ви желания.

Той кимна.

— Винаги сме били такива — каза той. — Никоя магия на земята не може да ме накара да се отнасям така с жена, ако това не е както по мой, така и по неин вкус.

— Ще се откажа — каза Алис. — Изобщо не биваше да започвам, ако не беше онова изпитание. Страхувах се и исках някаква сила — на всяка цена.