Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
— Това не е мнението ми — промълви тя. В следващия миг вече беше на пода, коленичила в краката му, премазана от гнева му. — Не те презирам. Това не е мнението ми; обичам те, Робърт, и ти имам доверие…
— Опита се да ме уязвиш, като ми говореше за смъртта на брат ми — каза той студено. — Ейми, не искам да се карам с теб. Наистина няма да го направя. Сега моля да ме извиниш, трябва да се погрижа за нещо в конюшните, преди да отида на вечеря.
Той й се поклони леко и излезе от стаята. Ейми се изправи с усилие от пода, където беше коленичила раболепно, и затича към вратата. Канеше се да я отвори рязко и да изтича след него, но когато отсечените му стъпки отекнаха по дървения под, не посмя. Вместо това притисна чело към хладното дърво на вратата и обви ръце около дръжката, където беше стояла ръката му.
По време на вечерята добрите обноски прикриваха неловкостта. Ейми седеше, вцепенена и мълчалива, без да хапне нищо. Уилям и Робърт поддържаха любезен, неспирен разговор за коне и лов, и за изгледите за война с французите. Алис Хайд седеше със сведена глава, а Лизи наблюдаваше Ейми, сякаш се опасяваше, че тя ще припадне на масата. След вечеря дамите се оттеглиха при първа възможност, а Робърт, позовавайки се на това, че трябва да тръгне рано, се оттегли скоро след това. Уилям Хайд отиде в личния си кабинет, наля си голяма чаша вино, обърна големия си дървен стол към огъня, облегна крака на издадената част на стената около комина, и се замисли за изминалия ден.
Съпругата му Алис провря глава през открехнатата врата и влезе тихо в стаята, следвана от зълва си.
— Отиде ли си? — попита тя, решена да не се среща отново със сър Робърт, ако можеше да го избегне.
— Да. Можете да си вземете стол, Алис, сестро, и да си налеете вино, ако желаете.
Те си наляха вино и придърпаха столовете си до неговия, в заговорнически полукръг около огъня.
— Дали това е краят на плановете му да строи тук? — обърна се Уилям към Лизи Одингсел.
— Не знам — каза тя тихо. — Тя ми каза само, че той й е много сърдит, и че трябва да останем тук още месец.
Един бърз поглед, разменен между Уилям и Алис, показа, че вече са говорили по тази тема.
— Мисля, че няма да строи — каза той. — Мисля, че днес тя успя само да му покаже колко са се отдалечили един от друг. Клетата, глупава жена. Мисля, че си изкопа сама гроба.
Лизи бързо се прекръсти.
— За бога, братко! Какво искаш да кажеш? Те се скараха. Покажи ми мъж и жена, които не са си разменяли гневни думи.
— Той не е обикновен човек — каза Уилям натъртено. — Вие го чухте, точно както го чу и тя, но никоя от вас няма достатъчно ум да се поучи. Той й го каза в лицето: той е най-видният мъж в кралството. Вероятно ще стане най-богатият мъж в кралството. Ползва се с пълното внимание на кралицата, тя е винаги в неговата компания. Той е незаменим за първата неомъжена кралица, която тази страна познава. Какво мислиш, че може да означава това? Проумей го сама.
— Означава, че той ще има нужда от имение в провинцията — продължи мисълта му Лизи Одингсел. — Когато се издигне в двора. Ще има нужда от голямо имение за съпругата и децата си, когато дойдат, дай боже.
— Не за тази съпруга — каза прозорливо Алис. — Какво е сторила тя някога, освен да бъде бреме за него? Тя не иска това, което иска той: нито такава къща, нито такъв живот. Обвинява го в амбиция, когато това е в самата му природа, в кръвта и в костите му.
Лизи се канеше да възрази, за да защити Ейми, но Уилям се прокашля и плю в огъня:
— Занапред няма значение дали тя ще му се понрави, или няма да успее — каза той безцеремонно. — Сега той има други планове.
— Мислиш ли, че има намерение да я напусне? — попита Алис съпруга си.
Лизи премести поглед от едното мрачно лице към другото.
— Какво?
— Чу ме — каза й Уилям търпеливо. — Също като нея, ти чуваш, но не осъзнаваш. Той е човек, който се издига далече от нея.
— Но те са женени — настоя тя неразбиращо. — Женени пред Бога. Той не може да я напусне. Няма причина.