Синдер

— Какви привилегии?

— Синдер, аз винаги съм ти давала свободата да правиш, каквото пожелаеш, да ходиш, където пожелаеш. Но ми прави впечатление, че ти не зачиташ границите и отговорностите, които вървят заедно с тази свобода.

Синдер се намръщи и отстъпи назад.

Тя имаше своята гневна пледоария, която се въртеше в главата й през целия път с кораба към дома. Не беше очаквала Адри да я ужили със своя реч.

— Да не би всичко това да е, защото не отговорих на няколко съобщения?

Адри изпъна рамене назад.

— Какво си правила в двореца днес, Синдер?

Сърцето й подскочи.

— В двореца ли?

Адри спокойно повдигна вежди.

— Проследила си чипа ми.

— Трябваше да взема мерки заради поведението ти.

— Аз нищо не съм направила.

— Не ми отговори на въпроса.

Вътрешните предупреждения на Синдер се включиха. Високи нива на адреналин. Тя пое дълбоко въздух.

— Присъединих се към протестите. Това престъпление ли е?

— Бях останала с впечатлението, че си в мазето и работиш, както би трябвало да бъде. Да се измъкнеш от къщата без позволение, без дори да ме информираш, за да участваш в някакъв безсмислен парад, и то докато Пеони… — Гласът й изневери. Адри сведе очи, овладя се, но когато заговори, гласът й беше пресипнал. — Досието ти също показва, че днес си наела кораб до покрайнините на града, до района на старите складове. Ясно е, че си опитала да избягаш.

— Да избягам ли? Не. Там се намира… там… — Тя се поколеба. — Там има магазин за стари части. Отидох за части.

— Така ли? И ще ми кажеш ли, моля те, откъде взе пари за кораба?

Синдер прехапа устни и погледът й потъна към пода.

— Това е неприемливо — каза Адри. — Няма да търпя такова поведение от теб.

Синдер чу стъпки в коридора. Като надникна покрай вратата, тя видя Пърл да се изнизва от стаята си, привлечена от повишения тон на майка си. Синдер отново се обърна към Адри.

— След всичко, което съм направила за теб — продължи Адри, — всичко, което сме пожертвали, ти имаш наглостта да крадеш от мен!

Синдер се намръщи.

— Не съм откраднала от теб.

— Така ли? — Кокалчетата на Адри побеляха. — Можех да подмина няколкото унива за кораба, но кажи, Синдер, откъде взе шестстотинте унива, за да платиш за… — Очите й се спряха върху ботушите на Синдер, а устните й се извиха в презрителна насмешка. — За новата си протеза? Не е ли вярно, че тези пари са били заделени за наема, и за храната, и за разходи по къщата?

Стомахът на Синдер се сви.

— Прожектирах паметта на Ико. Шестстотин унива само за седмица, без да споменавам перлите, с които сте играли, перлите, които Гаран ми подари за годишнината. Изтръпвам, като си помисля, какво друго криеш от мен.