По следите на преселението
- Автор: Адамс Уилл
- Серия: Даниел Нокс #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «По следите на преселението». Краткое содержание книги:
- Ужасна работа - посрещна ги той и поздрави всички подред, като клатеше тъжно глава. - Наистина ужасна. Кажете с какво можем да ви помогнем. Стига да е по силите ни, само ни дайте знак.
- Много мило от ваша страна.
- Никак даже. От такива неща ми се повръща.
- Трябва да видим къде са ходили. Да поговорим с хората, които може да са ги срещнали.
- Разбира се - каза Халид. - Можете да използвате тази стая за разпити. И аз лично ще ви разведа из Амарна. Ще следваме точно техния маршрут. - Погледна към небето. Надвиснали облаци, студен вятър. Наближаваше една от редките, но силни бури по тези места. Махна на Насър да се приближи. - Не пускай никого, докато не приключат. Никого. Ясно ли е? Не можем да позволим на иманярите да замърсят терена. Нали така, господа полицаи?
- Разбира се - кимна единият.
Халид се качи на задната седалка на първата кола и даде указания в каква посока да карат.
- Някакъв напредък?
Шофьорът поклати глава.
- Не много. Сега са се снишили. - И се изсмя тъжно. - Нямат представа какво гнездо на оси разбутаха.
- Толкова ли е зле? - попита Халид, когато първите капки дъжд покапаха по капака.
- Никога не съм виждал подобно нещо. Асют е наводнен от униформи. Ходим от врата на врата. Вече прибрахме няколко подозрителни типове в ареста. Те ни казват имена. Знаете как е. Повярвайте ми, ще върнем заложниците живи и здрави до седмица.
Халид кимна с ентусиазъм.
- Радвам се да го чуя - каза той.
III
Нокс все още дишаше тежко, когато чу изстрела и видя вляво да се вдигат пръски вода. Гръдният кош го болеше, бе го ожулил при подводното плуване. Очите му пареха от мръсната вода и не видя почти нищо, когато се огледа.
Северният бряг на езерото Мареотис бе само на неколкостотин метра, обрасъл с тръстика, в която можеш да се скриеш. Не виждаше южния бряг, но си спомняше, че езерото е два километра широко.
Чу нов изстрел и отново във въздуха се вдигнаха пръски. Повече не можеше да чака и се потопи. Езерото беше плитко, на места от дъното до повърхността имаше само метър. Вътре се търкаляха строителни материали, остатъци от кейовете, строени през вековете. Нокс взе някакъв камък и го притисна към гърдите си. Използваше го като баласт, който да го държи под водата, докато пак се покаже, за да си поеме дъх.
Фарук със сигурност го чакаше да излезе на северния бряг. Но там теренът беше толкова пуст, че щяха да го хванат до час. А не беше достатъчно само да се опази от нов арест. Трябваше да намери онази мозайка, да докаже, че е невинен, и да помогне на Гейл. Затова се налагаше да тръгне на юг, а не на север.
Ориентира се по слънчевата светлина, притисна камъка към корема си и пое на югозапад. Движеше краката си енергично и равномерно и на всеки трийсет секунди се показваше над водата, за да си поеме дъх.
37.
I
Огюстен точно се качваше на мотора си, когато мобилният му телефон иззвъня.
- Д-р Огюстен Паскал? - попита мъжки глас.
- На телефона - отвърна Огюстен. - Кой се обажда?
- Казвам се Мохамед. Снощи бях в една килия с ваш приятел. Някой си Даниел Нокс.
- Той ли ви помоли да ми се обадите?
- Да. Искаше да ви предам съобщение за вашата приятелка Гейл, тази, която отвлякоха.
- Какво съобщение?
- След като я видя по телевизията, той много се разстрои. Предложих да му помогна. Затова тази сутрин, преди да тръгне за Борг ел-Араб с детектив инспектор Фарук, ми даде вашия номер.
- И какво е съобщението? - попита Огюстен.
- Щях да се обадя по-рано, но ме пуснаха чак сега. Всички в полицията са полудели и тръгват за...
- Предайте ми проклетото съобщение! - извика Огюстен.
- Добре, добре. - Мъжът пое дълбоко дъх, сякаш се опитваше да си спомни дословно какво му е наредено да каже. - Позата, в която е седнала вашата приятелка на видеозаписа, била същата като на мозайката. Абсолютно същата. Господин Даниел каза, че ще се досетите какво означава това.
Огюстен настръхна. Ама разбира се! Как не го бе забелязал сам?
- Къде е Нокс в момента! - попита той. - Трябва да говоря с него.
- Точно това се опитвах да ви кажа - отвърна мъжът. - Отиде в Борг ел-Араб с Фарук, надяваше се да намери там мозайката. Но не намерили нищо и той избягал.