Лъжите на Локи Ламора
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъжите на Локи Ламора». Краткое содержание книги:
— Да — съгласи се Капа. — Да. Тя трябва да бъде следващият Капа Барсави, когато си отида, но това няма да се случи. И то няма нищо общо с това, че е жена, да знаеш. Но по-големите й братя няма да понесат малкото им сестриче да ги командва. А аз предпочитам децата ми да не се избиват за частици от наследството, което възнамерявам да им оставя, затова не мога да ги пренебрегна в нейна полза.
Но това, което мога да направя и трябва да направя, е да се погрижа, когато му дойде времето, те да разполагат с гласа на трезвостта на такова място, че да не могат да се отърват от него. Ти и Назка сте стари приятели, нали? Спомням си първата ви среща преди толкова години… когато тя ми седеше на коляното и се преструваше, че командва хората ми. През всички тези години, които изминаха оттогава, ти винаги си се отбивал да я видиш, винаги си й казвал по някоя мила дума? Винаги си бил неин добър пезон.
— Ами… силно се надявам, Ваша светлост.
— Уверен съм. — Барсави отпи голяма глътка от чашата и я тропна на масата с великодушна усмивка на кръглото сбръчкано лице. — И затова ти давам позволение да ухажваш дъщеря ми.
„Да се разтреперим, а?“ — рекоха си коленете на Локи, но разумът му излезе с контрапредложение просто да замръзне на място и да си трае, като човек, който ходи по водата и забелязва, че право към него идва висока черна перка.
— О! — възкликна той най-сетне. — Аз не… не съм очаквал…
— Ясно, че не си — рече Барсави. — Но в това отношение целите ни се допълват. Знам, че вие с Назка имате чувства един към друг. Един съюз между вас двамата би те въвел в семейство Барсави. Анджаис и Пачеро ще поемат отговорност за теб… и ти за тях. Не разбираш ли? За тях ще е много по-трудно да пренебрегнат своя зет, отколкото най-могъщия си гариста. — Барсави стисна лявата си длан, свита в юмрук, в дясната и отново се усмихна широко, като червенолик бог, пръскащ своето благоволение от небесния си трон.
Локи вдъхна дълбоко. Нямаше какво да прави — положението изискваше безпрекословно подчинение, все едно Капа бе опрял арбалет в слепоочието му. Хора умираха, защото са отказали на Барсави много по-дребни неща. Да отхвърлиш родната дъщеря на Капа щеше да е много гадно самоубийство. Вероятно не тук и не сега, но ако Локи изклинчеше от плана на Капа, нямаше да доживее до утрото.
— За мен… за мен е чест, Капа Барсави. Извънредно висока чест. Надявам се да не ви разочаровам.
— Да ме разочароваш? Несъмнено няма. Виж, знам, че от известно време още няколко от моите гаристи заглеждат Назка. Но ако някой от тях й ловеше окото, вече да го е хванал, нали? Ама че изненада ще бъде, когато научат новината. Не биха го и предположили!
„А за сватбен подарък — помисли си Локи — сърдитата ревност на неизвестен брой отхвърлени кандидати!“
— Ами… как и кога да започна, Ваша светлост?
— Е… — отвърна Барсави — защо не ти дам няколко дни да го пообмислиш? Междувременно ще поговоря с нея. Разбира се, засега тя няма да напуска Плаващия гроб. След като се справим със Сивия крал… тогава бих очаквал да започнеш да я ухажваш по-колоритно и публично.
— Значи ми казвате — каза Локи много предпазливо, — че трябва да започна да крада повече.
— Смятай го за предизвикателство, което ти отправям и което върви ръка за ръка с моята благословия — ухили се Барсави. — Да видим дали можеш да си останеш благоразумен и да произвеждаш повече. Подозирам, че си способен — и знам, че не би желал да разочароваш нито мен, нито дъщеря ми.
— Несъмнено, Ваша светлост. Аз… ще положа всячески усилия.
Капа Барсави подкани Локи да се приближи и му протегна лявата си ръка с дланта надолу и с разперени пръсти. Локи коленичи пред стола на Барсави, пое дланта му с двете си ръце и целуна пръстена, познатата му черна перла с кървавочервено сърце.
— Капа Барсави — рече той, вперил поглед в земята. Капа го хвана за раменете и го вдигна.
— Давам ти благословията си, Локи Ламора, благословията на старец, който се тревожи за децата си. С това те поставям над много опасни хора. Без съмнение ти е минавало през ума, че синовете ми ще наследят опасен пост. И ако те не внимават достатъчно или не са достатъчно твърди за тази задача… и по-странни неща са ставали. Някой ден този град може да го управлява Капа Ламора. Мечтал ли си някога за това?