Синът на вдовицата
- Автор: Алтънйелеклиоглу Джейхан
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Сиела“
- ISBN: 978-954-28-1557-0
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синът на вдовицата». Краткое содержание книги:
Екшън, интриги, мистерии и любов се преплитат в спиращо дъха приключение!
Политик, който държи в ръцете си съдбините на страната.
Историк, разгадаващ хилядолетна тайна.
Обикновен човек, убит от най-добрия си приятел.
Загадъчно погребение в Тешвикийе.
Любов в Малта…
Изпълнено с тайни приключение от Истанбул до София, от Лондон до Йерусалим.
Скорпион, който не пропуска целта.
Това беше вбесило Еге Тунабою: „Целта на този договор е предотвратяване на разпространението и може би най-важното, забрана на опитите. Не ме дразни, господин Джандемир, като се правиш, че не знаеш.“
И Тунабою беше ударил с юмрук по бюрото: „Аз съм премиерът. Ако не си съгласен с политиката ми, подай си оставката и прави каквото искаш!“
Знаеше, че той не е готов на това. Душа даваше да го свали и да заеме мястото му, имаше си и поддръжници, но още нямаше нужната подкрепа за действия.
Въпреки болката при раздвижването се протегна и взе от библиотеката поставената на видно място рамкирана снимка. Загледа се в усмихващата му се зад стъклото жена. Въздъхна: „Ех, Мерал, това започна след като ти си отиде. Остави ме в ръцете на лешоядите.“
Сърцето му се стопли. Погледна към вратата на хола, сякаш оттам щеше да влезе Мерал и да каже: „Какво става, господин Еге, защо мързелуваш тук?“
Бяха минали шест години откакто Мерал Тунабою го напусна след четирийсет и две години брак. Само сложи ръка на гърдите си и така остана. А нямаше и десет дни, откакто беше минала на контролен преглед.
Когато телефонът иззвъня, пред погледа му се нижеха щастливите им студентски години. Дните, когато ръка за ръка се разхождаха из парка с лебедите, предложението му за брак, раждането на Пелин, когато тя го подкачи: „Дядо“… И после… Единствената и огромна грешка в живота му. Голям и срамен грях, висящ като обеца на ухото му… Скъпата сметка за моментна слабост, която още плащаше и щеше да плаща до края на дните си…
Кой знае колко още щеше да продължи пътешествието му във времето, ако телефонът не беше звъннал.
Беше обезопасената линия. Стана с пъшкане. Отиде в кабинета. Вдигна слушалката.
— Господин премиер?
— Слушам.
Обаждаше се шефът на Националната разузнавателна служба.
— Слушам, господин Коркмаз. Да не сте научили нещо за убийството на Самуел Коен?
Фуат Коркмаз беше смел като името си[24]. Беше започнал от най-ниско ниво, беше участвал в безброй операции и след двайсет и една годишна служба се беше издигнал до върха.
— Уви, не, господин премиер — и замълча. — Съжалявам, че ви безпокоя вкъщи, но…
— Не ме безпокоите — излъга. — Кажете.
— Преди малко — започна Коркмаз колебливо — получихме шифрограма от София.
— Така ли? И как е нашият посланик с лъвското сърце?
— Ами… — измънка директорът — шифрограмата е от аташето от ВВС, полковник Окан Тансел.
От аташето? Странно. Защо при наличието на посланик аташето ще праща шифрограма на МИТ? Премиерът усети как го обхваща безпокойство.
— Нещо неприятно ли, господин Фуат?
— Опасявам се, че да, господин премиер.
— Какво казва полковникът?
— Получихме шифрограмата преди единайсет минути, господине. Полковник Тансел преди това я изпратил на Външно министерство. А после на нас за информация…
— Господин Коркмаз — този път гласът му беше строг. — Прочетете ми шифрограмата.
— Слушам, господине… Пише, че… Станала е катастрофа… В София… Посланикът…
— Волкан е катастрофирал — прекъсна го разтревожено.
— Да, господине. Посланик Волкан Демиркан е полетял със служебната кола в…
— Какво? Боже мили! Тежко ли е ранен?
Езикът му не се обърна да попита за най-лошото.
— За съжаление, господине… Загубихме посланика… Колата се е взривила в пропастта и…
Сега Фуат Коркмаз не завърши изречението.
Настъпи продължително мълчание.
Очите на Еге Тунабою се насълзиха. Велик човек си отиде, да.
После промърмори:
— Господин Фуат, да няма някаква грешка?
— Не вярвам, господине. Българските власти са го потвър-дили официално. Напълно… тоест… много съжалявам, господин премиер… напълно е изгорял…
— Това да не е някакъв саботаж? Да не са направили нещо на колата му? Българите разследват ли?
24
Korkmaz (тур.) — смел, безстрашен. — Бел. пр.