По-студената война

След пет минути Кел вече беше в таксито. Шофьорът му разреши да запали цигара - „Само свалете прозореца“ - и докато пътуваха, той изпрати есемес на Мосин, който в отговор потвърди, че Клекнър е в Бурса на конференция, организирана от Червения кръст, за кризата със сирийските бежанци. С това поддържаше легендата си, като вероятно щеше да използва случая, за да извърши някоя вербовка. С други думи - нямаше опасност да се натъкнат на него да се разхожда с файтон из Бююкада.

Половин час по-късно двамата седяха в откритото кафене до фериботния терминал на западния бряг на Босфора. Кел бе пристигнал пръв и бе поръчал две чаши чай, за да убият времето, докато чакаха следващия кораб. На тротоара възрастен турчин продаваше печени кестени от количка; вятърът разнасяше миризма на жар от дървени въглища. Кел беше гладен. Над бара в кафенето имаше осветени цветни реклами като в „Макдоналдс“, изобразяващи бъргъри и клуб-сандвичи с различна степен на ядливост. Кел за малко да си поръча нещо, но в този момент по пращящата уредба обявиха пристигането на кораба.

Двамата станаха, Кел допи остатъка от чая си като шотче уиски, горещата течност ощави небцето му, оставяйки вкус на захарен сироп в устата. Тръгнаха към билетните каси, загърбвайки оживения булевард с потоците автомобили, рева на клаксони и жалния вой на спирачки.

Фериботът не беше препълнен. Кел преброи деветнайсет пътници, които се насочваха по кея към рампата за качване. Двама бяха британци - акцентът им беше някъде от западните графства, а останалите - смесица от местни и туристи от други националности. Той се качи на палубата и последва Мосин към една от седалките на предната палуба. Някой от предишните пътници беше повърнал - във въздуха вонеше на стомашен сок, примесен с дезинфектант. Още щом корабът се откъсна от кея, заваля дъжд; тъмни облаци бяха покрили Босфора, водата изглеждаше сива и ледено-студена.

- Ето, някъде тук беше седнал - промърмори Мосин, като се настани на седалката до Кел. - Може дори да е същият кораб. - Наблизо семейство турци ядяха хляб и сирене от кошница с провизии. Мосин, който по къси панталони и футболна фланелка на „Галатасарай“ се сливаше перфектно с тълпата, започна да си припомня подробностите по операцията. - Стив го следеше най-отблизо. Бяха с Агата, правеха се на гаджета. Прия беше горе, забулена с хиджаб. Аз бях седнал ей там - той посочи с пръст телевизионния екран в края на палубата - и гледах мач.

- Какво носеше Абакус?

- Кожена чанта, преметната през рамо. Същата, с която обикновено ходи на работа. Носи я навсякъде със себе си. Държи в нея книгите си, вестници и списания, дезодорант, ако ще излиза някъде вечерта и няма време да си вземе душ в консулството.