Къде са мечтите ми от младостта? Нищо не е живо вече в мен, мозъкът ми чезне от бремето на непоносимите страдания. Коя е мистерията на тази драма? И до днес още не разбирам нищо от онова, което ме постигна. Да бъдеш осъден без достатъчно доказателства, само въз основа на едно писмо!…
Възбудата на нервите ми след всички тези изпитания стана толкова остра, че всяко ново впечатление ми действа като дълбока, незаличима рана.
Същата нощ Опитах се да спя, но след няколкоминутно вцепенение се събуждам от ужасни тръпки. Същото се повтаря непрекъснато от шест месеца насам. Как е могло да устои моето тяло на такова съвместно действие на физически и морални терзания. Вярвам, че това е чистата съвест, която ми дава сили да понеса всичко.
Разтварям завесата на колибата и съзерцавам морето. Небето е обсипано с черни облаци, но бледата лунна светлина, която си пробива път между тях, осветява и други части от морето и им придава сребрист цвят. Вълните, които се разбиват с шум в подножието на скалите, заобикалящи острова, с техния монотонен ритъм отвличат вниманието на болната ми душа…
