Плячката [bg]

34

Думите й ме зашеметяват с осезаема сила. Коленете ми се разтреперват и краката ми се подкосяват.

— Жив е? Къде е? — чувам как я питам. Думите ми долитат от хиляди километри разстояние, изгубени сред водовъртежа от мисли, изпълващи съзнанието ми.

Тя се кани да каже нещо, а после поклаща глава.

— Няма време — промълвява тихо, като че на себе си. — Ела. — Отива до другия край на помещението, избутва настрана няколко празни кашона и кутии и пред нас се разкрива малка врата.

— Няма начин — произнасям несигурно. — Кажи ми, че не е там вътре.

— Разбира се, че не — отвръща. — Не ставай глупав. — Отваря вратата и влиза. Аз я следвам. Секунда по-късно чувам изпукването на счупена пластмаса и помещението е озарено от зелена светлина.

Всъщност представлява дълъг коридор, чийто край се крие в сенките. По стените, подобно на големи препарирани пеперуди, висят няколко големи приспособления, приличащи на хвърчила с огромен размах на крилете.

— Сега се намираме вътре в крепостната стена — уведомява ме Клеър.

— Какво е това?

— Наричат се „делтапланери“.

Докосвам тъканта на намиращия се най-близо до мен. Синтетична изкуствена материя.

— В ранните дни — казва Клеър — когато Мисията е приемала ролята си на преден пост сериозно, хората летели с делтапланери, за да оглеждат територията. Винаги под прикритието на дневната светлина. За да държат здрачниците под око. Да са сигурни, че си стоят в своя град и не излизат да разузнават или да пътуват из пустинята.

Оглеждам десетките делтапланери, окачени на стената от основата чак до върха й.

— Защо са спрели?

— Старейшините станали прекалено едри и тежки, че да ги управляват. Освен това отменили полетите, след като няколко момичета, както гласят слуховете, отлетели и никога не се завърнали. Вече никой не може да си служи с тях: старейшините са твърде дебели, а момичетата не могат да се затичат, за да се засилят заради краката си. Не че някого го е грижа. Дори са забравили за съществуването им.

Изминавам дължината на стената със Светило в ръката, което разкрива още покрити с прах делтапланери.

— Функционират ли?

Тя се подсмихва.

— Не би стигнал твърде далече. Всички до един са неизправни. Повечето от действащите заминаха. Изгоряха преди години. — Забелязва озадаченото ми изражение. — Направиха с тях огромна клада по заповед на старейшините. Този коридор… Мисля, че тук е била ремонтната работилница. Забравиха за тези.