Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg]

— Да не би да си си уредил двубой с Ланселот? Кой те посъветва да извършиш такава необмислена постъпка?

— Сеньор — отвърнал му месир Говен, — това е положението! Нещата не могат да останат повече в това състояние, но нищо няма да се промени, докато един от нас не падне мъртъв или безсилен да се защитава.

— Драги племеннико — казал тогава кралят, — толкова съм огорчен от действието, което си предприел, колкото не съм бил от нищо, което ми се е случвало досега през живота. Бих предпочел да се сражаваш срещу когото и да е, но не и срещу него, защото, както знаем много добре, той е най-силният и калѐн в битките воин на света, както и най-съвършеният рицар, когото сме виждали. Ето защо изпитвам голям страх за теб и бих предпочел да изгубя най-хубавия от моите градове, отколкото ти да подемеш това начинание.

— Сеньор — отвърнал месир Говен, — нещата отидоха толкова далеч, че вече не могат да останат така. А дори и да можеха, пак нямаше да се откажа, защото го мразя с такава смъртна ненавист, че бих предпочел да умра, отколкото да не направя опит да го убия. Ако Господ Бог бъде така добър, че ми позволи да го убия и да отмъстя за моите братя, каквото и да ми се случи след това, то не би могло да ми причини никакво страдание. Ако пък стане така, че той ме убие, това ще бъде краят на мъката, която нося денем и нощем в себе си. Знай, че ако съм се решил на подобна битка, то е, за да се освободя от тази мъка, жив или мъртъв.

— Драги племеннико, Господ да ти е на помощ, защото, уверявам те, никога не си извършвал нищо, което да ми е причинило такова безпокойствие. И с право, защото Ланселот е твърде умел и опитен воин, както самият ти неведнъж си признавал.

Тогава месир Говен се обърнал към оръженосеца, отнесъл посланието му до Ланселот:

— Иди да кажеш на Ланселот и неговата компания да дойдат на преговори с моя вуйчо краля и с мен на полето между града и нашия стан. Предупреди ги да се явят без оръжия, защото по същия начин ще дойдат и моят господар, и хората, които ще го придружават.

Младежът се разделил с господаря си и се отправил към града. Намерил там Ланселот, Боорт и брат му сами до един прозорец, все още улисани в разговор за посланието на месир Говен. Ланселот тъкмо казвал, че този двубой много му тежи и че би се сражавал срещу които и да било двама рицари във войската едновременно, но не и срещу монсеньор Говен поради голямата обич, която изпитва към него.

Вестителят се насочил право към Ланселот и паднал на колене пред него:

— Сеньор — казал му той, — кралят и месир Говен ме изпращат при теб с поканата да излезеш невъоръжен на разговор с тях извън града, придружен от двама души. По същия начин ще дойдат и те. Там между двете страни ще бъдат постигнати договорености, от които впоследствие нито едните, нито другите не ще могат да се откажат.

Ланселот отговорил, че е съгласен и че ще доведе със себе ли Боорт и брат си Хектор. Пратеникът веднага се отправил към стана, за да предаде на краля и на монсеньор Говен какво му е казал Ланселот.