Мъжът, който търсеше сянката си [bg]

Сега беше девет и двайсет вечерта, петък, осемнайсети декември, а клубът бе пълен. Публиката беше по-изтънчена от обикновено. Хората бяха по-изтупани и изглеждаха по-снобски, а може би и по-равнодушни и незаинтересовани. Приличаха му на финансисти. Миришеха на пари и Дан се почувства неприятно. През определени периоди се бе случвало да изкарва доста прилични доходи. Никога не бе гладувал, с изключение на първите няколко години, след като избяга от фермата. Но дори когато имаше пари, те просто изтичаха между пръстите му. Не умееше да пести. Опитът му с финансистите не беше много по-добър. Бе попадал на хора от Уолстрийт, които го третираха като слуга. Да вървят по дяволите!

Реши да не обръща внимание на публиката и да се съсредоточи върху музиката, но в началото на концерта караше най-вече по инерция. После обаче дойде време за Stella by Starlight – песен, която бе свирил хиляди пъти и с която смяташе да блесне. Засвири предпоследното соло преди Клаус и затвори очи. Песента беше в си бемол, но вместо да следва прогресията с втора, пета и първа степен, той се заигра почти извън тоналността. Действително солото не беше блестящо, поне по неговите стандарти. От друга страна, не беше и лошо. Чуха се спонтанни аплодисменти още в началото. Дан вдигна глава, за да покаже, че ги оценява, и тогава видя нещо странно.

Млада жена с елегантна червена рокля и блестящо зелено бижу около шията го гледаше съсредоточено. Беше руса, красива, с изящни крайници и остри, лисичи черти на лицето. Изглеждаше богата. Сигурно беше от финансистите. Но в нея нямаше нищо равнодушно или незаинтересовано. Тя беше в екстаз. Дан не си спомняше друг път жена да го е гледала по този начин, не и непозната жена, а още по-малко красавица от висшите кръгове на обществото. И все пак не това бе най-чудноватото в погледа ѝ. В него имаше и някакво усещане за интимност, нещо едновременно фамилиарно и развълнувано. Жената като че ли не се взираше в непознат китарист, а в скъп приятел, когото виждаше да прави нещо, което преди това дори не бе могла да си представи. Изглеждаше разтърсена и омагьосана, а в края на солото му устните ѝ оформиха няколко думи. Тя каза нещо фантастично и прочувствено, сякаш го познаваше. Усмихваше се до ушите и клатеше глава. В очите ѝ имаше сълзи.