Моят чичо Осуалд [bg]

— Поздравления — каза той. — Свършили сте страхотна работа с тези крале.

— Ясмин иска ваканция. Но аз лично смятам, че ще е най-добре да се насилим и да покрием Америка преди това.

Уърсли, който пуфтеше с ужасната си лула, погледна Ясмин през гъстия дим и каза:

— Аз съм съгласен с Корнелиус. Свършете си работата първо и после си почивайте.

— Не — отсече Ясмин.

— Защо не? — попита Уърсли.

— Защото не искам, затова.

— Е, предполагам, че си зависи от теб.

— Разбира се, че зависи от мен.

— Не се ли забавляваш? — поинтересувах се аз.

— Нещо взе да не ми е приятно вече — каза тя. — В началото беше страшен майтап. Голям смях. Но сега като че ли взех да се изморявам.

— Не казвай това.

— Вече го казах.

— По дяволите.

— Това, което и двамата забравяте, е, че всеки път, когато искаме спермата на някой проклет гений, аз съм тази, която трябва да отиде и да се бие за нея и в крайна сметка на мен ми излиза през носа.

— Не през носа — казах аз.

— О, стига си се опитвал да го обърнеш на майтап, Осуалд.

Тя изглеждаше много мрачна. Уърсли не каза нищо.

— Ако сега отидеш да си починеш някъде за един месец, ще дойдеш ли веднага след това с мен до Америка? — попитах аз.

— Да. Добре — отвърна тя.

— Сигурен съм, че ще ти хареса Рудолфо Валентино.

— Съмнявам се. Мисля, че дните на лудуването ми приключиха.

— Никога! — извиках аз. — Това е все едно да кажеш, че си мъртва!

— Сексът не е всичко!

— По дяволите, Ясмин, говориш като Бърнард Шоу!

— Може би ще стана монахиня.

— Но преди това ще дойдеш до Америка?

— Вече ти казах, че ще дойда.

Уърсли извади лулата от устата си и каза:

— Имаме забележителна колекция, Корнелиус. Наистина забележителна. Кога ще започнем да продаваме?

— Не бива да бързаме — казах аз. — Имам чувството, че трябва да се въздържаме да продаваме спермата на когото и да било преди смъртта му.

— Защо?

— Великите хора са по-интересни мъртви, отколкото живи. Те се превръщат в легенди едва след смъртта си.

— Може би си прав — съгласи се Уърсли.

— Имаме доста възрастнички в списъка — продължих аз. — Повечето няма да издържат много дълго. Хващам се на бас, че половината от тях ще си отидат до пет-десет години.

— Кой ще продава, когато му дойде времето? — попита Уърсли.

— Аз.

— Мислиш ли, че ще можеш да се справиш?

— Виж какво, на крехката възраст от седемнайсет години не изпитвах особени затруднения да продавам червените си хапчета на френския външен министър, десетина чужди посланици и почти всички големи клечки в Париж. А съвсем наскоро успях да продам лейди Виктория Нотингам на всички короновани глави в Европа, с изключение само на една.