Черният списък [bg]

Харват му махна да дойде до колата и му показа найлоновите чували в багажника.

— Трябва да се освободя от тях.

Не се наложи да отваря чувалите, за да се досети Стрибър какво има вътре.

— Не разбра ли, че се шегувам, когато ти разказах онзи виц как приятелите са готови да те пренесат на гръб, но само истински приятел би пренесъл труп с теб?

— Не искам да те поставям в трудно положение, Майк, но тези тук убиха няколко души и се опитаха да убият и мен. Получили са си заслуженото.

Стрибър знаеше достатъчно за кариерата на Харват при „тюлените“, както и за работата му, след като бе напуснал Белия дом. Задоволи се с най-общия въпрос:

— Значи операцията е законна?

Харват кимна.

— Добре — каза Стрибър. — След като се отървем от мръсното ти пране, за какво друго съм ти необходим?

Харват посочи Никълъс, Нина и кучетата и отвърна:

— Надявам се да ги приютиш за известно време. На безопасно място.

— Мисля, че мога да го направя. А ти?

— Ще ти обясня, след като отлетим.

Отговорите удовлетвориха Майк. Той огледа пътниците, багажа им и товара в колата и започна да изчислява как да разпредели тежестта.

Харват предложи Никълъс и Нина да се качат на борда с кучетата и двамата с Майк запретнаха ръкави.

След двайсет минути самолетът бе натоварен. Стрибър провери машината и вдигна палци. Харват се качи след него, прибра стълбичката и затвори вратата на кабината. Увери се, че Никълъс, Нина и кучетата са удобно настанени, и седна до Майк на мястото на втория пилот.

Стрибър надяна слушалките и попита:

— Готови ли сме?

— Готови сме — отвърна Харват.

За минути стигнаха края на пистата и Майк форсира мощния двигател на пилатуса. Все едно бяха яхнали чистокръвен жребец пред вратичката на състезателно трасе. Корпусът на самолета вибрираше, сякаш изгаря от нетърпение да препусне.

— Тръгваме — каза Майк, натисна лоста и машината се втурна по пистата.

Харват наблюдаваше колко бясно се върти скоростомерът. Майк дръпна ръчката за елеваторите и самолетът се отлепи от земята. Поеха на юг и после промениха курса на изток към океана.

Облачната покривка не беше плътна и Стрибър летеше по визуални ориентири, което означаваше, че не се налага да попълва летателен план и няма да оставят свидетелства къде са били.

Харват извади карта и я разгъна в скута си. С помощта на инфрачервеното фенерче, което Стрибър му подаде, за да не нарушава системата за нощно виждане, той прокара пръст по крайбрежната ивица и зададе няколко въпроса.

— Ти решаваш — отвърна Стрибър. — Зависи колко бързо искаш да открият телата.

Харват искаше да е възможно най-късно, ако изобщо ги открият. Можеха да ги хвърлят или в блатистия Саут Бей до границата, или над Мексиканския залив. Той не знаеше достатъчно за теченията, за да предвиди дали ще отнесат труповете в Тексас или в Мексико. И в двата случая обаче щяха да припишат убийствата на наркокартелите. Единствената разлика беше, че американските власти щяха да проведат поне формално разследване, а мексиканските вероятно нямаше да си направят труда. В крайна сметка избра Саут Бей.