Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)
- Автор: Желев Желю
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Народна младеж»
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)». Краткое содержание книги:
Авторът на «Испания без маска» — Ейбл Плен, който идва в Мадрид, когато Франковият култ е в разгара си, го обрисува по следния начин: «Той навсякъде непрекъснато се натрапваше на моите мисли и движения: по всяко време, във всяка улица, по стените и витрините, от първите страници на вестниците, от екраните на кината и кориците на списанията, от пощенските марки, в тролейбусите и подземната железница, във фоайетата на театри и изложбените галерии, в аперитивити и евтините кръчми, в модерните столични ресторанти и гъмжащите от мухи селски ханища, в ухаещите от цветя трапезарии на хората от търговския свят и вонещите едностайни жилища на портиерите при жилищните сгради — във всички испански градове, паланки и села, които аз бях вече посетил» (93–115).
На Хитлер са поставени огромно количество стихотворения, които го сравняват със знамето, със звездите, със слънцето и пр. Ето например стихотворението «На фюрера» (1936) от някой си Херман Хардер:
И последният куплет с характерния мотив:
В друго стихотворение, озаглавено «Тихата нощ» (Берлин, 1934), от Фриц фон Рабенау фюрерът е представен като митичен герой. Фюрерът бди над съдбините на Германия. Когато всичко спи, той като безсменна стража мисли за щастието на народа.
А в последния куплет фюрерът става слънце, което «ни се усмихва».
В стихотворението «Величието» (1937) на Балдур фон Ширах фюрерът, едновременно велик и скромен, чертае път на звездите и същевременно е такъв «като теб и мен»:
Фюрерът е въплъщение на истината, самата истина. Когато той говори, падат всички лъжи. Неговите думи вдъхновяват за творчество и подвиг. Така е представен Хитлер в стихотворението на Карл Емил Уфоф «Фюрерът говори» (1935):
В стиховете «Обет» от някой си Макс Вегнер, публикувано в «Националсоциалистически тетрадки» (1940), срещаме познатия мотив на фашистката държава, където всичко е свързано с личността на фюрера. Без него няма щастие, няма слънце:
Фюрерът води народа «в бури и опасности», води го «към свобода и хляб» и затова народът носи в сърцето си неговия образ (Хайнрих Анакер — «Ние носим твоя образ в сърцата си»):
Стихотворението «Свободен химн на Адолф Хитлер» (публикувано в Националсоциалистическия сборник от песни, т. 1, Берлин, 1933) на Луцка Игенау Хитлер се представя като «свободна песен» на немския народ: