![Лицето над водата [The Face of the Waters - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/7/3/liceto-nad-vodata-the-face-of-the-waters-bg-download.jpg)
Лицето над водата [The Face of the Waters - bg]
- Автор: Силверберг Роберт
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-004-0
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лицето над водата [The Face of the Waters - bg]». Краткое содержание книги:
Малкият кораб на прокудените е преследван и атакуван от всякакви страховити морски обитатели — безжалостни и смъртоносни.
По-късно потърси Гаркид и го посъветва:
— Не бива да обръщаш внимание на всичко, което ти говори отец Куилан. Не ми се ще да ти завърти главата с неговите глупости.
В непроницаемите очи на Гаркид за миг блесна изненада.
— Смяташ ли, че се поддавам?
— Така ми изглеждаше.
Гаркид се изсмя тихо.
— Ох, този човек не разбира нищо!
И си тръгна.
По-късно същия ден отец Куилан спря Лолър на палубата и му каза:
— Ще съм ти благодарен, ако избегнеш коментарите относно разговори, които си подслушал. Разбрахме ли се, докторе?
Лолър почервеня.
— Какво искаш да кажеш?
— Знаеш много добре какво искам да кажа.
— Ах, да. Досещам се.
— Ако искаш да добавиш нещо към разговора между мен и Гаркид, с радост ще те изслушам. Но не желая да ме подслушваш.
— Съжалявам — разкаяно каза Лолър.
Отец Куилан му хвърли смразяващ поглед.
— Наистина ли?
— Всъщност нека те питам нещо. Смяташ ли, че е честно да пробутваш вярванията си на една простовата душа като Гаркид?
— Мисля, че това вече го обсъждахме. Той не е толкова прост, колкото го мислиш.
— Вероятно си прав. Защото ми призна, че никак не е бил впечатлен от твоето учение.
— Зная. Но поне ме изслушва с непредубеден ум. Докато ти…
— Ясно, ясно — прекъсна го Лолър. — Такъв съм си по природа, отче — неверник. Нищо не мога да направя. Какво пък, направи от Гаркид католик. Не ме интересува. Направи го дори по-добър католик от теб.
Няма да е никак трудно. Какво ме засяга всичко това? Вече ти казах, че съжалявам, задето се намесих. Е, приемаш ли извиненията ми?
— Разбира се — отвърна отчето след кратко размишление.
Но от този момент отношенията им се обтегнаха. Лолър старателно избягваше отеца всеки път, когато го виждаше в компанията на Гаркид. Без съмнение Гаркид не намираше никакъв смисъл в словата на свещеника и след време срещите им се преустановиха. За своя изненада Лолър забеляза, че този факт го радва.
Най-сетне приближаваха остров, първия от началото на пътуването, ако не се броеше онзи, който хрилестите още строяха. Даг Тарп направи опит да се свърже с острова по радиото, но не последва отговор.
— Дали обитателите му са неразговорливи? — обърна се Лолър към Делагард. — Или е остров само на хрилестите?
— На хрилестите е — отвърна Делагард. — Там няма наши, повярвай ми.
След три дни видяха друг остров, с форма на полумесец, изтегнат като спящо животно на северния хоризонт. Лолър зае далекогледа от Делагард и след кратко наблюдение заяви, че вижда човешки постройки. Тарп понечи да слезе в радиорубката, но Делагард го посъветва да не си прави труда.
— И този остров ли е на хрилести? — попита Лолър.
— Не. Но няма смисъл да се свързваме с тях. Нямам намерение да ги посещаваме.
— Може да ни отпуснат малко прясна вода. Доста сме закъсали, знаеш го.
— Не — поклати глава Делагард. — Това е Тетопал. Моите кораби не ходят на него, защото не се разбирам с тетопалците. Няма да ни отпуснат и кофа застояла пикня.
— Тетопал? — повтори учудено Оньос Фелк. — Сигурен ли си?
— Сигурен съм, разбира се. Кой друг може да е? Това е Тетопал.