Жената на разбойника
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: flame #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жената на разбойника». Краткое содержание книги:
Коул направи крачка към Дона.
— Това е Дона. Моята… съпруга. Дона, това е Ашли, близначката ми.
— Твоята съпруга! — възкликна Ашли, смаяна и зарадвана. — Аз не… но защо не ни писа, че си се оженил?
Дона погледна стреснато към Коул. Как може да я представя като своя съпруга, след като всъщност не са женени? Какво ще си помисли Ашли за нея, като научи истината?
— Много ми е приятно — каза тя накрая, след като си върна дар слово. — Надявам се да не преча.
Когато първоначалното смайване премина, Ашли си припомни доброто възпитание.
— Нищо подобно. Време беше Коул да намери жена, която да обикне. Вие сте много симпатична. Елате, сигурно сте изморени от това дълго пътуване.
— Къде е Танър? — запита Коул, влизайки вътре заедно с Ашли.
— Двамата с Прайс отидоха в дъскорезницата. Синът ни ще тръгне по стъпките на баща си. Винаги, щом е възможно, ходи с Танър в дъскорезницата, макар да е само на шест години.
— А племенницата ми? Как е тя?
— Лили е много добре — каза Ашли. — Цяла малка дама на осем години. Танър ужасно я глези.
— Наследила е май темперамента на майка си — пошегува се Коул. — Косата й червена ли е като твоята?
— Не, слава на бога. Чисто черна е, като на баща й. Косата на Прайс прилича на твоята. Не е яркочервена, по-скоро като махагон. Скоро ще ги видиш.
Дона нямаше думи, за да опише къщата. Дневната бе по-голяма от нейната предишна колиба. Бе изненадана, че не видя луксозни вещи, нищо претенциозно. Обзавеждането се състоеше от солидни мебели, лъщящи от чистота, издути канапета, удобни столове и дебели килими по пода.
Стаите, които видя, бяха просторни и удобни. Но въпреки всичко домът излъчваше повече разкош, отколкото беше свикнала, и това донякъде я притесняваше.
— Обзалагам се, че сте прегладнели — каза Ашли, забелязвайки тънката фигура на Дона. — Коул, ти да не държиш жена си гладна? Доста е слабичка.
— Винаги съм била слаба — каза Дона в стремежа си да оневини Коул.
— Сега ще ви покажа вашата стая. Можете да си починете, докато приготвя нещо за хапване. Основното ни хранене е привечер, когато Танър се върне от дъскорезницата. Елате.
Тя я поведе нагоре по стълбите, бъбрейки оживено.
Стаята беше просторна и красиво обзаведена. Центърът й беше огромното легло, покрито с шарен юрган. Освен него имаше стойка с леген и кана за миене, бюро, скрин, два стола и гардероб — лъскави и готови за употреба.
— Надявам се тук да ви е удобно — каза загрижено Ашли. — Това е най-хубавата стая в къщата.
— Чудесно е — отвърна Дона, забелязвайки красивата гледка от прозореца.
Ашли се обърна към Коул. В очите й се забелязваше игриво пламъче.
— Не искате ли отделни стаи?
— Ще спя в стаята на съпругата си — отговори той и се ухили на сестра си.
— Така си и мислех — рече тя със също такава дяволита усмивка.
— По-нататък по коридора е банята — продължи да обяснява Ашли. — Има клозет, вана, течаща топла и студена вода. Танър е помислил за всичко. Изкопа кладенец и направи вятърна помпа, за да вкара водата в къщата. В килера има даже казанче за загряване на тръбите, през които тече топлата вода.
— Топла вода — повтори Дона смаяна. — И клозет. Никога не съм си мечтала за такива удобства. Сигурно е много скъпо да се направят тези неща.
— Дървосекаческият бизнес процъфтява. Танър изнася дървен материал за целия свят. Коул не ви ли е споменавал, че спечелихме доста пари от инвестициите в този бизнес? Сега, ако ме извините, отивам да сготвя нещо. Междувременно, може да вземете топла вана, ще се освежите след дългото пътуване. Ще се видим долу след около час.
— Защо й каза, че сме женени? — запита Дона, когато останаха сами. — Не ми се иска да лъжем сестра ти.
— Да не искаш да й кажа, че ще спим в една стая, без да сме женени?
Сините очи на Дона се разшириха, после се присвиха.
— Не, няма! Не сме длъжни да спим в една стая. Можеш да се настаниш в друга. В такава голяма къща сигурно има няколко стаи за гости.
— Няколко, ако добре си спомням. И нямам намерение да спя сам, докато съм тук. Спим заедно от няколко месеца. Още няколко седмици няма да са от голямо значение. Сега искаш ли вана, както предложи Ашли?
— С топла вода — каза мечтателно Дона. — Прекрасно.
— Ела, ще ти покажа къде е. — Той отвори вратата и я поведе по коридора към банята.