Шейх

— Достатъчно! — каза рязко Хасдай.

Той много добре знаеше, че няма шанс да намери Юсеф, но лоялността му към султана беше непоклатима. Отправи резки нареждания към помощника си и скоро Джамал се озова вързан със здрави кожени ремъци, натоварен на седлото на коня си и отправен към стана под надзора на половин дузина негри здравеняци, които трябваше да останат да го пазят.

Зара се свестяваше полека, усещайки как едни здрави ръце я държат да не падне от седлото, чувстваше под себе си сигурния ход на коня по скалистата равнина. Здравите гърди, към които беше притисната, не принадлежаха на Джамал — тя го усети интуитивно. Ръката, която я държеше, беше голяма и месеста, с дебели пръсти и широки нокти. Нямаше нищо общо със силните, аристократични ръце на Джамал, които можеха да бъдат нежни или груби в зависимост от ситуацията.

— Вече се събуди, господарке. Добре — каза Харун, когато усети, че Зара се размърдва в ръцете му.

Тя обърна глава да погледне Харун и в същия миг в челюстта й отново избухна болка. Почувства се предадена.

— Той ме удари! Джамал ме удари. Защо, Харун?

— Искаше да те защити. И понеже ти не пожела да тръгнеш доброволно, той взе нещата в свои ръце.

— Къде е той? Къде ме водиш?

— Джамал е още с войниците си. Аз ще те отведа в Рая, където ще си на сигурно място.

— Баща ми е в опасност! Джамал ще нападне моя народ. — Тя се обърна и заблъска с юмруци по гърдите на Харун. — Трябва да се върнем. Трябва да ги предупредя.

— Обещах на господаря си, че ще те заведа в Рая. Затова стой спокойно, господарке. Знам го как мисли. Той се интересува от тебе, господарке, и няма да допусне смъртта на Юсеф да ви раздели. След като те повери на мене, се върна във вашия стан. Предполагам, че е отишъл да предупреди баща ти.

— Можеш ли да бъдеш абсолютно сигурен, че тъкмо това е направил Джамал?

— Човек не може да бъде сигурен в нищо освен в смъртта, господарке.

— Тогава трябва да се върнем.

— Вече е много късно. Наближаваме село Тинерхир. Джамал ми нареди да купя кон за тебе. Ще купим и храна на пазара за пътуването през Високия Атлас.

Зара не каза нищо, но умът й заработи трескаво. Харун беше само един мъж, а тя беше умна жена. Нямаше да отиде никъде, докато не разбере каква е участта на нейния народ. А и това, което Джамал й беше сторил, беше непростимо. Не й изглеждаше като мъж, който би ударил жена, но беше направил точно това.

Когато влязоха в Тинерхир през високата сводеста порта, Харун беше напълно спокоен. Зара изглеждаше примирена и той предположи, че е успял да я убеди, че отиването в Рая е само в неин интерес.