За любов и чест
- Автор: Спир Флора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радка Ганкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За любов и чест». Краткое содержание книги:
Ройз остави Джоан сама, изпълнена със страх и гняв. Тя искаше синът й да се ожени за жената, която обича, но знаеше, че Рудолф никога няма да позволи момчето да вземе за съпруга тази, която не е избрал лично. Без внукът му да знае, баща й бе напуснал Бенингфорд, с цел да подготви сватбата на Уилям Крайспън с друго момиче, чиято зестра включваше много земи и някои от тях граничеха с владенията в Хоугстън, наследени от Уил по бащина линия. Джоан не смееше дори да помисли за последиците, ако синът й съобщи на Рудолф, че иска да се ожени за Самира.
Единствената й надежда оставаше Алейн. Ако те двамата заедно успееха да изобличат убиеца на Крайспън, ако тя можеше да си върне свободата, щеше да позволи на сина си да се ожени за която пожелае. Ако Самира наистина бе всичко, което Уилям Крайспън и Алейн казваха, Джоан би се радвала за един такъв съюз и би го подкрепяла.
Единственото, което й оставаше да направи сега, бе да чака Алейн да дойде отново. Той й бе обещал да се върне тази нощ. Още веднъж тя щеше да му се довери и да чака помощта му, но този път не заради глупавата си моминска любов, а защото това бе и в негов интерес. Истината трябваше да бъде разкрита и петното от името му — изтрито.
Дългият ден се изнизваше бавно. Джоан неуморно обикаляше стаята си и броеше всяка минута. Нервите й бяха опънати до скъсване и когато Лиз и момичето от прислугата влязоха, за да почистят засъхналото вино и да подготвят леглото й, тя ги нахока.
Едва когато денят преполови, небето се изясни и на хоризонта се показа слънце. Джоан отвори капаците и се надвеси над прозореца, за да провери състоянието на стената. Успокои я фактът, че ледът по повърхността на камъните се бе стопил. Така за Алейн щеше да бъде по-лесно да се изкатери.
— Какво правиш?
Стресна я грубият глас на Бейъд. Той бе влязъл в стаята й. С него бе и Лиз, която носеше върху голяма табла обяда на Джоан.
— Времето се промени. Искам да изляза и да направя обикновената си разходка.
— Не и докато има чужденци в замъка. Знаеш правилата. Не искай от мен да ти позволя нещо, което съм забранил.
— Ти си жесток човек. — Сега Джоан се учудваше на търпението си да понася Бейъд толкова много години и да сдържа огромната си омраза към него.
— Моля, отнасяйте се с уважение към мен, лейди Джоан. Знаете кой съм аз, нали?
— О, не само че знам кой си, но знам и какъв си — каза му Джоан.
— Аз съм капитан на охраната на този замък от много дълго време — напомни Бейъд — и господарят на този дом, барон Рудолф, ми се доверява напълно. Напомни това на сина си. Изглежда, той го е забравил.
— Остави Уилям Крайспън намира! — крещеше му Джоан. — Ако докоснеш и един косъм от главата му, баща ми ще те убие. Разбра ли?
— Рудолф сам ще заповяда да пребия момчето, щом чуе, че хлапакът е решил да се ожени за една непозната.
Хиленето на Бейъд предизвика още по-голяма мъка в сърцето на Джоан.
— Махайте се оттук! — крещеше Джоан. — Махайте се и двамата!
— Да, хайде да тръгваме, Лиз. — Бейъд побутна Лиз към вратата. — Лейди Джоан отново получава пристъпи на лудост, а не искам да бъдеш наранена.
Бейъд избута съпругата си и после излезе, заключвайки вратата. Джоан остана сама. Струваше й се, че може да полети през прозореца на крилете на яростта си.
Едва преваляше обед. Трябваше да чака дълги часове, преди да се види с Алейн. Тя изяде месото и хляба, но остави пудинга, който Лиз бе донесла. Поразходи се още известно време из стаята, а после легна върху леглото и заспа.
Когато се събуди, слънцето вече залязваше. След малко дойде Лиз, за щастие без Бейъд, и й донесе вода, за да се изкъпе. Жената не й говореше, но това слабо интересуваше Джоан. След малко тя взе мръсните съдове и излезе.
Джоан остана да чака.
Тази вечер Рудолф се прибра в замъка си. Заедно с Бейъд, който го посрещна още на външния двор, Рудолф нахлу в салона и се отправи към масата, където Уилям Крайспън разговаряше с Парис и Ройз.
— Какво значи всичко това, което чувам за теб, млади човече? — крещеше той на Уил. — В тези опасни времена ти си посрещнал едни странници в Бенингфорд, и то в мое отсъствие?
— Дядо, просто приютих една дама, тръгнала на дълго пътуване, заедно с нейните придружители — обясни Уил спокойно. — Как е възможно няколко човека да представляват опасност за Бенингфорд?
— Къде е дамата? — Рудолф погледна към Парис, който следеше движенията на високия едър мъж със злобно лице и студени очи. — Отговори ми, човече!
— Лейди Самира е болна. — Парис говореше, използвайки възможно най-силния гръцки акцент. — По тази причина молим за вашето гостоприемство в продължение на още една нощ, сър. Надяваме се, че след като добре си е починала, нашата дама ще може отново да пътува. И ви благодаря за чудесното вино, сър. — С тези думи Парис вдигна чашата си и заедно с Рудолф отпиха. Яростта на домакина бързо отмина при похвалата за виното му.