Графиня Дьо Шарни

На сутринта една стара жена беше влязла в магазина на улица „Марше-Палю“, в момента, когато беше разпродал шестата си фурна и започваше да пече седмата.

Старата жена поиска един хляб.

— Нямам повече — каза Франсоа, — но изчакайте седмата фурна и ще бъдете обслужена първа.

— Искам го веднага — каза жената, — ето ви парите.

— Но — каза хлебарят, — след като ви казвам, че няма повече…

— Оставете ме да проверя.

— О! — каза хлебарят. — Влезте, вижте, търсете…

Старата жена влезе, търси, души, тършува, отвори един шкаф и в него намери три изостанали хляба, които чираците бяха запазили за себе си.

Тя взе единия и излезе, без да плати, като в отговор на протестите на хлебаря насъска народа, викайки, че Франсоа е кожодер, който крие половината от фурната си.

Викът, че някой е кожодер, обричаше на почти сигурна смърт този, за когото се отнасяше.

Един стар вербовчик на драгуните, наречен Фльор-Д’Епин98, който пиеше в кръчмата отсреща, излезе от кръчмата и повтори с пиянски глас вика, нададен от старицата.

При този двоен вик народът се събра, ревейки, за да проучи, да разбере за какво става въпрос. Виковете се умножиха, тълпата се втурна в дюкяна на хлебаря, отблъсна със сила стражата от четирима души, която полицията бе поставила пред вратата му, както пред тези на неговите колеги, плъзна в магазина и освен двата изостанали хляба, оставени и обявени от старицата, намери десет дузини малки пресни хлебчета, запазени за депутатите, които заседаваха в архиепископията, сиреч на сто крачки от там.

Оттогава нещастникът бе осъден и не един, а сто, двеста, хиляда гласа крещяха: „Дръжте кожодера!“. Целият град крещеше: „На фенера!“.

В този момент докторът, който се връщаше от посещение при сина си, когото бе отвел при абат Берардие в колежа „Луи льо Гран“, беше привлечен от шума, видя как цял куп хора искат смъртта на един човек и се хвърли на помощ на този човек.

От няколко разменени думи той разбра, че става въпрос за Франсоа, призна невинността на хлебаря и се опита да го защити.

Тогава тълпата повлече заедно и застрашения нещастник, и неговия защитник, предавайки и двамата на една и съща анатема и готова да ги порази и двамата с един удар.

Това беше моментът, когато Вебер, изпратен от кралицата, пристигна на площад „Нотр Дам“ и разпозна Жилбер.

Видяхме, че след намесата на Вебер пристигнаха служителите на окръжието и че нещастникът бе отведен под тяхна охрана в Кметството.

Обвиняемият, стражите от окръжието, разгневеното население — всички вкупом влязоха в Кметството, чийто площад още в същия миг се изпълни с работници без работа, тези бедни дяволи, умиращи от глад, винаги готови да се забъркат във всяка безредица и да върнат на всеки, който е заподозрян, че е причина за народната мизерия, част от злото, което те изпитваха на гърба си.