Пет седмици в балон
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пет седмици в балон». Краткое содержание книги:
— Летим! — извика Джо.
Отвърна му залп от мускети. Един куршум даже обели рамото му. Но Кенеди се наведе и като стреля с карабината с едната си ръка, повали още един враг на земята. Яростни викове, които е невъзможно да се опишат, посрещнаха издигането на балона, който излетя на около осемстотин стъпки. Бърз вятър го грабна и страшно го залюля, докато неустрашимият доктор и спътниците му гледаха бездната водопади, зинала под краката им. След десет минути, без да разменят нито дума, неустрашимите пътешественици се спускаха към другия бряг на реката.
Там, изненадани, смаяни, уплашени, стояха десет души във френска униформа. Можете да си представите как са се зачудили, като видели балона да се издига от десния бряг на реката! Склонни били да повярват, че става някакво чудо. Но техните началници, един морски лейтенант и един мичман, знаели от европейските вестници за смелия полет на доктор Фергюсън и веднага разбрали какво става.
Балонът се свиваше малко по малко и падаше със смелите въздухоплаватели, увиснали на мрежата му. Но съмнително беше дали ще стигне брега. И французите се втурнаха в реката и прихванаха тримата англичани, когато „Виктория“ падаше на няколко разтега от левия бряг на Сенегал.
— Доктор Фергюсън! — извика лейтенантът.
— Същият — отговори спокойно докторът — и двамата му приятели.
Французите изнесоха пътешествениците от реката, а полусвитият балон, грабнат от бързо течение, потъна като грамаден мехур заедно с водите на Сенегал в Гуинския водопад.
— Бедната „Виктория“! — промълви Джо.
Докторът не можа да се сдържи и се просълзи. Той разгърна ръце и двамата му приятели, обзети от силно вълнение, се хвърлиха в прегръдките му.
Четиридесет и четвърта глава
Експедицията, която се намираше на брега на реката, бе изпратена от губернатора на Сенегал. Тя се състоеше от двама офицери — от лейтенанта от морската пехота, Дюфрес и мичмана Родамел, — от един сержант и седем войника. От два дни те търсеха най-удобно място за военен пост в Гуина, когато видяха пристигането на доктор Фергюсън.
Лесно може да си представи човек поздравленията и прегръдките, с които бяха посрещнати тримата пътешественици. Тъй като французите присъствуваха лично на осъществяването на тоя смел проект, те станаха непосредствени свидетели на Самуел Фергюсън. И докторът най-напред ги помоли да установят официално пристигането му на Гуинския водопад.
— Нали няма да откажете да подпишете протокола? — попита той лейтенант Дюфрес.
— На вашите услуги — отвърна лейтенантът.
Заведоха англичаните във временния пост на брега на реката. Там бяха приети с много грижи и внимание и ги нагостиха богато. Там бе съставен и следният протокол, който се намира и днес в архивите на Кралското географско дружество в Лондон:
„Ние, долуподписаните, заявяваме, че днес видяхме да пристигат, увиснали на мрежата на един балон, доктор Фергюсън и неговите спътници Ричард Кенеди и Джозеф Уилсон61. Балонът падна на няколко крачки от нас в самата река и понесен от течението, потъна в Гуинския водопад. В удостоверение на гореказаното ние подписваме настоящия протокол съвместно с гореспоменатите лица, за да послужи, където трябва. Гуински водопад — 24 май 1862 година.