Престолонаследникът

— Ив, това не е игра.

— Чакай, моля те, опитвам се да разсъждавам. След това, няма да живея в родната си страна. — Още три топчета бяха добавени. — Както и фактът, че най-вероятно ще се отегчавам до смърт от някои мероприятия, на каквито Бри например присъства. После пресата, а да не забравяме и необходимостта да се пишат какви ли не неща — това, мисля, ти пропусна — както и някои навици и ритуали, които трябва да науча и усвоя. Плюс Дебок. — Ти вдигна поглед към Александър. — За него няма да прибавям от тези хубави шарени топчета. Независимо дали приема, или откажа, той си остава. А сега, Алекс, трябва да ти задам един въпрос. Защо искаш аз да взема този пръстен с всички произтичащи от това задължения? Защо ми предлагаш да се омъжа за теб?

— Защото те обичам.

Сега вече Ив се усмихна. Всичко останало в шепата й отиде върху второто блюдо и го наклони надолу.

— Това изглежда натежава повече и от всички онези, които не участваха в равносметката, нали?

Той гледаше резултата с известно учудване.

— Май няма какво да добавя, а?

— Да, каза единственото, което трябваше да се каже. — Тя го прегърна и запечати с целувка началото на своя нов живот. — Вълшебни приказки — пророни като на самата себе си. — Бях спряла да вярвам в тях.

— Аз също. — Устните му отново я потърсиха. — Тази вечер ти ми върна дори тях.

— О, чуй! — Часовникът навън в коридора започна да отброява. — Сложи пръстена, Алекс, преди да е ударило дванадесет.

Той го постави на пръста й, после целуна нежното място над него.

— Утре ще известим света, но тази нощ ще бъде само наша. — Алекс стана, изправи и нея на крака. — Държа те гладна, а вече е полунощ.