Черният дом
- Автор: Кинг Стивен Эдвин, Страуб Питер
- Серия: Талисманът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Черният дом». Краткое содержание книги:
Второто хрумване е по-присъщо на полицай и докато свиква с третото, което е изцяло плод на все още точните, макар и позакърнели детективски рефлекси, споделя второто гласно:
— Велосипедите, които видях отвън, са на приятелите на Тай, нали? Някой разпитва ли хлапетата?
— Боби Дюлак — обяснява Дейл. — Отначало и аз говорих с тях, но нищо не научих. Казват, че са били заедно, после Тайлър си тръгнал. Твърдят, че не са видели нищо, което е възможно…
— Но ти смяташ, че крият нещо.
— Честен кръст, така е. Но въобще не ми идва наум какво би могло да бъде, пък и трябва да ги пуснем да се прибират у дома, преди родителите им да са откачили.
— Кои са, как се казват?
Фред Маршал леко свива юмрук, сякаш стиска невидима бейзболна бухалка:
— Ъби Уекслър, Ти Джей Реникър и Рони Мецгър. Тай вече цяло лято се мъкне с тях.
Второто изречение съдържа неясен намек за неодобрение. — Изглежда, не ги намирате подходяща компания за сина ви.
— Ами, не — отвръща Фред, разкъсван между порива да каже истината и вродения си инстинкт към справедливост. — Не и в този смисъл. Ъби си пада малко побойник, а другите двама като че ли не са особено… схватливи. Надявам се… надявах се Тай да разбере, че може да прекарва времето си по-пълноценно с деца, които са повече или по-малко, как да кажа…
— На неговото ниво.
— Именно. Проблемът е в това, че синът ми е малко дребен за възрастта си, а Ъби Уекслър е… хм…
— Доста едър и висок за възрастта си. Чудесна предпоставка да стане побойник.
— Да не искате да кажете, че познавате Ъби Уекслър? — Не, но го видях тази сутрин. Беше с другите две момчета и сина ви.
Дейл подскача на стола, а Фред Маршал изпуска невидима: та бухалка.
— Кога беше това? Къде? — един през друг питат двамата.
— На Чейс Стрийт, в… приблизително в осем и десет. Бях тръгнал да посрещна Хенри Лейдън и да го закарам у тях. На излизане от града момчетата изскочиха с велосипедите точно пред колата ми. Видях сина ви добре, господин Маршал. Изглежда страхотно хлапе.
В ококорените очи на Фред Маршал се заражда някаква надежда, някакво обещание, а Дейл се отпуска:
— Е, това до голяма степен се покрива с техните твърдения. Сигурно е станало тъкмо преди Тайлър да си тръгне. Ако наистина си е тръгнал.
— Или те са го изоставили — допълва бащата. — Те карат по-бързо и понякога, как да кажа, се опитват да го дразнят.
— Избързват напред и го изоставят — уточнява Джак. Фред Маршал мрачно кима, което издава, че е наясно с униженията, които малкият споделя със своя тъй отзивчив баща. Джак си припомня пъпчивото враждебно лице на Ъби Уекслър, размахал среден пръст, и си задава въпроса, дали и как хлапакът се опитва да се защити: Дейл спомена, че усетил нещо фалшиво в твърденията им, но защо им е да лъжат? Каквито и да са причините, автор на лъжата несъмнено е Ъби Уекслър. Другите двама изпълняват заповеди.
За момента решава да остави настрана третото хрумване.
— Искам да говоря с момчетата, преди да ги освободите. Къде са те?
— В помещението за разпит на горния етаж. — Дейл сочи тавана. — Том ще те заведе.
Със сивите си стени, напомнящи на военен кораб, сивата метална маса и тесния като бойница на замък прозорец, стаята за разпит сякаш е нарочно създадена да изкопчва признания, като нагнетява у разпитваните отегчение и отчаяние; когато Том Лънд въвежда Джак при четиримата й настоящи обитатели, от пръв поглед личи, че „оловната“ атмосфера е оказала върху тях подтискащото си въздействие. Боби Дюлак се обръща, престава да барабани с молива по масата и казва: