Блейз
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блейз». Краткое содержание книги:
— Така съм чувал — додаде бързо той. Скептицизмът в усмивката й се стопи и на негово място се появи нещо, което напомняше огряно от слънчевите лъчи маково поле.
— Никой друг не ме интересува. Обичам теб. Няма защо да се притесняваш — продължи тя, без спокойствието да й изневери, — не очаквам ти да ми отвърнеш със същото. — Макар и неопитна в любовта, тя имаше опит в отношенията е мъжете. Няма смисъл, прецени тя, да очаква отговор толкова скоро.
— След като баща ти дойде, за да те вземе, ние няма да се видим повече. Ти ще се омъжиш за някой млад наследник със състояние и положение в обществото, подобни на твоето, и ще отгледаш богати дечица.
— Мога да остана тук — възрази тя.
— И защо? — Въпросът беше прям, почти нетактичен.
— За да наглеждам участъците на татко — каза тя, без да се засяга от неговата безцеремонност. Предпочиташе такова отношение пред студената незаинтересованост.
— И да завладееш земята ми.
— Само мините.
— Все едно. Някой прошепна „злато“ и всички се изсипват тук.
— Бих могла да ти помагам.
Той се изсмя по момчешки жизнерадостно.
— Знам. И ти си една сладка биа — каза той, а тонът му говореше за неподправено възхищение, — наистина е така. — Устните му се снижиха и се сляха с нейните. Не му се искаше да приказва за мините, за бледоликите и за това, което те биха могли да направят след година, след месец, след седмица… За всички останали пречки и затруднения. Не искаше да си спомня сега за нищо такова. Искаше да забрави за това. Пък било то и само за тази нощ.
Той я притисна към себе си. Дясната му ръка бе обгърнала раменете й, дългите му пръсти се протягаха към шията й, придържайки главата й неподвижно, за да може да се наслади на устните й, да прокара езика си между тях и да усети нейната взаимност, да я запази за себе си колкото може по-дълго, като жадувана награда. Другата му ръка, обхванала налятата долна извивка на гърдите й, се движеше бавно нагоре, през набъбналите й зърна, и след това обратно надолу, за да усети как връхчетата им се втвърдяват. Това протяжно движение нагоре и надолу действаше и на двама им като заклинание, отварящо портите на страстта.
— Обичам те — прошепна тя, когато той освободи за малко горната и устна, за да захапе леко долната.
— Знам — отговори той дрезгаво и неочаквано Стисна зъбите си по-силно. — А аз искам ти, биа кара… да изгасиш огъня.
Хейзард я сложи внимателно да седне в креслото, целувайки нежно топлите й устни, а ръцете му, с вниманието на златар, отметнаха няколкото къдрици от раменете й. След това той отдели устните си от нейните, така бавно, че тя потръпна от усещането, коленичи между краката й и навеждайки се напред, целуна гърдите й. Докосна едното от розовите връхчета съвсем леко, за да могат нейните усещания да се нагодят към едва доловимия допир. Тя се изпъна в тръпнещо очакване, но езикът му само обиколи стегнатото пламнало връхче и след това се премести, за да погали другата й розова пъпка. Лекото докосване на устните му, топло и възбуждащо, бе само едно дразнещо въображението обещание и всеки фин допир на зъбите му или близване на езика му изпращаше надолу спирали от удоволствие, докато тя усети, че би умряла, ако не се люби с него.
Тя се протегна и се опита да го докосне. Неговата възбуда, както видя през мъглата на страстта, бе не по-малка от нейната.
— Не — меко каза той и отмести ръцете й.
— Няма да чакам. — Тонът й прозвуча заповеднически, не оставяше съмнение относно желанието й. Тя се протегна отново, но той спря лесно ръцете й, сключвайки пръстите си около китките й.
— Ще ти се наложи.
— Не искам… — Тя се опитваше да се освободи, но без да влага усилие, той я удържаше.
— Хич няма да му е леко на съпруга ти, бостънче — подразни я той. — Надявам се да е от издръжливите, при това твое отчаяно желание да раздаваш заповеди. Ами ако нещо не стане, както ти го искаш?
— Винаги става, както аз искам.
— Ставаше — поправи я той, а тъмните му очи предизвикателно се вгледаха в нейните.
— Ти си досаден. — Тя се нацупи и пълните й устнички се свиха чаровно. — Защо трябва да си в конфликт с всекиго?
— Защото не си се научила да бъдеш отстъпчива, котенце — прошепна той. — Ето затова. Искаш ти да командваш парада, но аз не приемам заповеди, особено от жена.
— Не искам да става така — каза тихо тя, спускайки се няколко сантиметра по-надолу, докато се озова съблазнително близо до набъбналата мъжественост на Хейзард. — Повече ли щеше да ти хареса, ако бях изчакала ти да ме помолиш? — Трогателно невинният й поглед можеше да разтопи и камък.