Дим Мак
- Автор: Роулэнд Лора Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дим Мак». Краткое содержание книги:
Мощен изстрел изтрещява в крепостта Едо, отеква над града и отзвучава надолу по хълма. На пистата за надбягвания застаналите при стартовата линия самураи се снишават на седлата. Еджима Сензаемон, бивш началник на мецуке, се впуска в дива езда.
Внезапно жестока болка зад лявото око пронизва черепа му. От гърдите му се изтръгва вик. Ездачът се строполява мъртъв на метри от финала. Дворцовият управител Сано Ичиро — втори по ранг след шогуна и главен администратор на бакуфу, получава новината в момент, когато две враждуващи фракции в двореца се опитват да го присламчат към своите каузи. Останал без най-верния си човек — Хирата, Сано се нуждае от двойни дози късмет и смелост, още повече, че се изправя срещу неизвестен наемен убиец, владеещ старото изкуство дим мак.
— Всичко това може да се окаже пагубно. Издайте заповед за военна охрана и защита на висшите служители при изпълнение на служебния им дълг — каза Сано.
Генералът се навъси, обзет от колебание.
— Армията вече покрива твърде голям периметър и числеността й се оказва недостатъчна.
— Тогава наемете войници от даймио. Мобилизирайте и военна сила от провинциите.
— Както кажете — отстъпи генерал Исогай, макар и с неохота. — Между другото научихте ли, че убиецът вече си има прякор? Хората го наричат Призрака, защото издебва жертвите си и ги убива, без да го вижда никой — той махна към прозореца. — Дайте ми явен враг и ще пратя по дирите му всички свои стрелци и воини с мечове. Но армията ми не може да се сражава с призрак — когато се обърна с лице към Сано, в лукавите му очи проблесна отчаяние. — Вие сте детективът. Как да го открием и обезвредим?
— Със същата стратегия, която бихте използвали, за да поразите всеки друг враг — отвърна Сано. — Първо анализираме информацията, с която разполагаме за него. После го поваляме на земята.
Изражението на генерал Исогай стана скептично.
— Какво знаем за него, освен че най-вероятно е луд?
— Нападението му срещу мен ме научи на две неща. Първо, целта му е да унищожи владетеля Мацудайра, като убива негови ключови служители.
— Та вие не подозирахте ли същото още когато началникът на мецуке умря по време на конните състезания?
— Да, но сега вече това е сигурно. Аз не познавах добре никоя от жертвите му, не сме имали едни и същи приятели, сътрудници, семейни контакти или лични врагове. Единственото общо между нас е, че всички до един сме назначени в новия режим на владетеля Мацудайра.
Генерал Исогай кимна:
— В такъв случай убиецът трябва да е поддръжник на опозицията. Но нали не смятате, че е в съюз с главните старейшини Като и Ихара и бандата им? — върху лицето му се изписа недоверие. — Много ги бива в политическите игри, но не мога да повярвам, че имат смелостта за нещо толкова рисковано, като неколкократно убийство.
— Като и Ихара засега не са извън подозрение, но аз имам друга теория, която ще ви изложа след малко. Второто нещо, което научих за убиеца, е, че е майстор не само по мистичните бойни изкуства, а и в незабелязаното придвижване.
— Явно, след като е проникнал в имението ви и се е промъкнал досами леглото ви — съгласи се генерал Исогай.
— След като умее това, значи би могъл да се промъкне и в крепостта отвън. Няма защо да е някой от вътре.
Генерал Исогай се намръщи, съпротивявайки се на идеята, че мощната защита на крепостта може да бъде преодоляна, но все пак каза:
— Допускам, че е възможно.
— В такъв случай кой е експерт по тайното промъкване и принадлежи към опозицията? Стигам до специалните елитни части на Янагисава.
Тези части включваха майстори по невидимо придвижване и по бойни изкуства, които Янагисава бе наел, за да се поддържа на власт. Подозираха ги за извършени политически убийства на негови врагове, но никой не бе заловен — прикриваха следите си твърде умело. Генерал Исогай вдигна вежди изненадан.
— Знаех, че са опасна порода, но никога не съм чувал, че могат да убиват с докосване.
— Ако притежават тези умения, със сигурност биха ги пазили в тайна — тревожна мисъл връхлетя Сано. — Питам се колко ли случая е имало през годините, с които са изглеждали като естествена смърт, а и всъщност са били убийства, поръчани от Янагисава — но в това отношение Сано нямаше какво особено да стори. — Причината, поради която съм тук, е да ви попитам какво стана с елитните му части след изпращането му в изгнание.
— Дошли сте на точното място.
Генерал Исогай отиде до един списък, окачен на стената, в който се изброяваха трийсет имена. Осемнайсет от тях бяха зачеркнати с червена черта, а в полето имаше някакви бележки. Сано не разпозна нито едно от имената.
— Те съвсем преднамерено се стараеха да останат незабелязани — каза генерал Исогай. — Когато пътуваха, използваха чужди имена. По тази причина движението им бе трудно да се проследи — той посочи имената, зачеркнати с червено. — Тези загинаха в битката, когато нападнахме имението на Янагисава. Моите хора убиха половината от тях. Останалите се самоубиха, за да не бъдат заловени. Но останалите дванайсет не бяха в района в онзи момент и успяха да избягат. Залавянето им бе задача от първостепенна важност, защото според нас те са водачи на нелегалното движение и са отговорни за нападенията срещу армията. Сано бе доволен, че се сдобива с нови заподозрени, но и стреснат от мисълта, че трябва да преследва дванайсет души.