Намерена на улицата
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Алена Ликова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Намерена на улицата». Краткое содержание книги:
— Бис! — изкрещя някой от публиката.
Джак бавно се завърна към реалността и гравитацията. Отново се бе приземил на паркета, впил поглед в Елси. Тя леко се извърна и се насочи към останалите в странната, внезапно възцарила се тишина, като сред публика след спускането на завесата, преди още да гръмнат аплодисментите. Тогава действително се чуха аплодисменти, одобрителен шепот и смях, и няколко подвиквания „браво“! „Силата на Елси е да омагьосва“, помисли си Джак и се отправи към коктейлната масичка, за да си налее нещо за пиене.
Пред него внезапно изникна Боб Кемпбъл, облечен като свещеник в дълга черна роба с висока права яка.
— Джак, вече спокойно можеш да влезеш в Царството небесно! Елси вече е там! Ние всички я обичаме, обичаме я! — засия Боб. — С едно питие ли искаш да дойдеш на себе си, скъпи Джак? — Боб го поведе към масата с напитките, спомни си марката на любимото му уиски и му наля щедро количество в чашата. — Не мислиш ли, че Луис изглежда чудесно тази вечер?
Не, Джак не мислеше така. Напротив, Луис му се стори доста прежълтял. Но бе принуден да отвърне учтиво:
— Да, наистина…
— Облякъл е китайската роба, която купихме по време на околосветското си пътешествие преди пет години. Луис рядко я облича, но тази вечер специално държеше да е с нея. Забеляза ли, че тук са всички наши стари приятели? Няма кока-кола тази вечер, поне ние не сме купували. Истинско пиянско тържество, задължително с малко махмурлук в неделя, с Блъди Мери и яйца по бенедиктински. Амм! — Боб бе в пълна еуфория.
Джак отмина, оглеждайки се за Елси и я видя с Марион край вратата на хола.
— Здравей, Джак! — поздрави го топло Марион. Тя пъхна палец под презрамката на гащеризона си, под който беше в синя карирана риза. — Тази вечер не съм се облякла специално. Това са дрехите ми за репетиция.
— О? И какво репетира?
— Няколко скеча, придружени, с музика. За един бар в Челси.
Отидоха до масата с напитки да изберат нещо за Марион. Тя запита Джак какво мисли за „големия удар“ на Елси — рекламата на венчална халка с диамант, заела цяла страница на „Вог“ — твърде учудена, че Елси не му бе споменала нищо за нея. Той й наля чаша доматен сок. Елси внезапно бе изчезнала някъде.
— Господи, тук е Дженивиев — тихо отбеляза Марион, оглеждайки се из стаята.
— Да. Със старата си приятелка, ако не се лъжа. Елси ни запозна.
— Да не искаш да кажеш онази чудовищна Фран?
— Май така й беше името. Какво, Дженивиев да не би да се е върнала при нея? — попита Джак с насмешливо любопитство.
— Не — поклати глава Марион. — Фран го желае, но не и Дженивиев, както ми каза едно птиченце. Може би Дженивиев още гасне по Елси. Вече не ме е грижа… Фран би трябвало да се присъедини към мафията. Всъщност, някой ми беше казал, че тя сериозно се е забъркала в бизнеса… че е пласьор на наркотици, разбираш ли? Никой не я обича и около нея витаят ужасни слухове.
Потискащо, помисли си Джак. Погледна към широката двойна врата на всекидневната и забеляза в коридора Елси с Наталия, която й говореше оживено нещо — Наталия стисна ръката на Елси и двете се целунаха бързо по устните, целунаха се още веднъж, преди да влязат в стаята, Наталия леко надвесена над лицето на Елси. Джак забеляза, че Марион го наблюдаваше с лека усмивка.
— Аз нямам нищо против — рече тя. — А ти?
Джак преглътна малката глътка уиски, която бе задържал в устата си.
— Съвсем не.
— Елси обожава Наталия.
— О? Повече, отколкото теб?
— Не зная — отвърна Марион и сви рамене. — Но какво мога да направя?
— Много хора — отбеляза Джак — се привързват силно към Наталия. — Луис, например. — Спомни си и за времето, когато току-що се бяха запознали със семейство Армстронг и в продължение на седмици Макс бе здравата хлътнал по Наталия, но бе проявил благоразумието да не настоява.
— Много хора се влюбват и в Елси — отвърна Марион. Внезапно добави през смях: — Знаеш ли, голяма грижа са тези момичета, дето работят по баровете. Те просто ти излизат с разни страстни декларации, които после се оказват въздух под налягане.
Джак можеше да си представи.
Внезапно Елси цъфна край тях, а Наталия се разположи на дивана с Луис. Джак погледна часовника си и изненадан отбеляза, че минаваше един часа.
— Сега вече наистина се уморих — Елси отправи репликата по-скоро към себе си. — И ужасно огладнях.