Мошеникът

— Трябва да я прегледат — настоя Биано.

— Хей, Дъглас, ти поръча шибаната музика и сега ще трябва да играеш. Хайде, да вървим да видим онзи задник.

Той сграбчи Биано и го избута от колата. Дакота отвори очи. Биано не хареса онова, което видя в тях.

В лимузината останаха само Кийт и Дакота.

Биано потропа на страничната врата на склада.

— Донован, аз съм. Доктор Кларк и доктор Сътън.

След миг вратата се открехна и на прага застана Стив Бейтс. Беше облечен в стари работни дрехи с инициали СПЗБ на джоба. Бършеше ръце в мазен парцал и предпазливо надничаше през процепа.

— Доктор Кларк, доктор Сътън — поздрави ги той и кимна, после очите му се стрелнаха към Томи и двете грамади зад него. — Кои са тези хора?

Томи мина пред Биано и тикна автоматичния си пистолет в лицето на Стив.

— Аз съм новият ти партньор.

Стивън погледна дулото на деветмилиметровия пистолет и с усилие преглътна, а на загорялото му от слънцето лице се изписа страх.

— Влизай вътре. Няма да правим съвещание на акционерите на улицата. Хайде.

Томи блъсна вътре Биано и Дъфи. Джими Фрийз и Уейд Съмърланд влязоха последни и затвориха вратата.

Стив старателно бе обзавел вътрешността на склада. Бе наел сградата и всичко останало. Две от големите водни помпи, които се използваха за селскостопанско напояване, бяха качени на подвижни платформи в средата на пода. Приличаха на петролни сонди и можеха да заблудят обикновения непосветен човек. Стив беше подсилил измамата, като им бе сложил табелки „ПЕТРОЛНА ПОМПА В“ и „ПЕТРОЛНА ПОМПА К“. Наоколо бяха разпръснати кабели. Всичко беше взето под наем за две седмици от компанията за оборудване на ферми, която се намираше през две пресечки.

— Какво е това, по дяволите? — попита Стив Бейтс, гледайки пистолета в ръката на Томи.

— Ти не задаваш въпросите, тъпако, а отговаряш. Искам да чуя за онези петролни залежи, които си открил в Оук Крест.

Стивън Бейтс тревожно погледна Биано, сетне Томи, и заеквайки отговори:

— Няма никакви петролни залежи. Там има само няколко сухи дупки. И на мен ми се иска да бяхме попаднали на нещо, за бога.

— Зарежи тази работа, Донован — намеси се Биано. — Той видя чертежите и сеизмичните снимки. Разказахме му всичко.

— Казали сте му?

Обидата от извършеното предателство в гласа на Стив прозвуча съвсем искрено.

— Да не говорим за това, Донован. Факт е, че ни трябват още пари. Не можем да контролираме това нещо само с хиляда дяла. Нямаме време — каза Биано и нагласи очилата на носа си.

Стив го погледна, сетне очите му се плъзнаха към Томи.

— Не знам за какво говориш — заяви той, но в гласа му се долови колебание.

— Тогава аз ще те светна — рече Томи. — Искам да видя онези залежи в Оук Крест и вие, смотаняци, ще ме заведете там още тази вечер. Колко километра има дотам?