Документът на Матлок
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Документът на Матлок». Краткое содержание книги:
Матлок има основание да приеме — по-младият му брат умира от свръхдоза хероин.
Но би ли приел, ако знаеше колко душевни и физически страдания ще донесе на своята възлюбена Патриша? Би ли приел, ако знаеше колко ужас ще донесе на хората край себе си?
Неизвестни води?
Не, не са неизвестни, мислеше Матлок.
Бяха добре пропътувани. А пътешествениците, които са ги открили, бяха циниците на планетата.
Спря в хотел „Шератон“ и ангажира стая.
Седна на ръба на леглото и се обади на Хауард Стоктън в „Кармаунт“. Стоктън го нямаше.
Сухо и официално помоли телефонистката в „Кармаунт“ да предаде на Стоктън да го потърси и погледна часовника си. Беше два без десет. Да го потърси след четири часа. В шест часа. Даде номера на „Шератон“ и затвори.
Трябваше да поспи поне четири часа. Не се знаеше кога пак ще му се предостави възможност за сън.
Вдигна отново слушалката и заръча да го събудят в пет и четирийсет и пет.
Когато главата му потъна във възглавницата, вдигна ръка към очите си. През тъканта на ризата усети наболата си брада. Трябваше да иде на бръснар, но куфара си бе оставил в бялото комби. Беше прекалено уморен и обзет от други мисли, за да се сети да го качи в стаята.
Трите кратки и остри иззвънявания на телефона оповестиха, че „Шератон“ е изпълнил молбата му. Беше точно шест без петнайсет. След петнайсет минути последва нов звън, този път по-дълъг, нормален. Беше точно шест. Обаждаше се Хауард Стоктън.
— Ще бъда кратък, Матлок. Ще се срещнете с един човек, само че той не иска това да стане във „Ветроходство и ски“. Ще отидете на склона на източното дефиле — през пролетта и лятото там има много туристи заради гледката. Ще се качите на лифта. Бъдете там довечера в осем и половина. На върха ще ви чакат. Това е. Мен тази работа не ме засяга.
Стоктън тръшна телефона и ехото прозвънтя в ухото на Матлок.
Беше успял! Успял беше! Осъществи най-сетне връзка с Нимрод! С делегатите на срещата!
Изкачваше се по тъмната пътека към ски-лифта. Десет долара помогнаха на пазача на паркинга на „Ветроходство и ски“ да разбере проблема му — хубавият мъж в комбито имаше среща с жена. Съпругът отсъствува, пък и какво толкова, това е животът. Пазачът се оказа много услужлив.
Когато стигна склона на източното дефиле, дъждът, който се канеше през целия ден да се изсипе, заваля. В Кънектикът априлските порои винаги преминават в гръмотевични бури и Матлок се ядоса, че не се е сетил да си купи дъждобран.
Загледа се в безлюдния лифт, чиито високи двойни кабели се очертаваха на фона на засилващия се дъжд и блестяха като дебели корабни въжета в мъгливо пристанище. В будката, приютила сложните тромави машини за задвижване на кабелите, трепкаше едва забележима светлина. Отиде до вратата и почука. Вратата се отвори и през нея надникна дребен жилест човек.
— Вас ли трябва да кача?
— Мисля, че да.
— Как се казвате?
— Матлок.
— Май сте вие. Знаете ли как да се задържите на лифта?
— Карал съм ски. Ръката за въжето, краката на пръта.
— Значи нямате нужда от помощ. Ще го пусна, вие се качвайте.
— Добре.
— Ще се измокрите.
— Какво да се прави!
Когато тежката машина заработи, Матлок застана вдясно от входа. Кабелите изскърцаха и се задвижиха колебливо, появи се прът. Той се вмъкна в лифта, притисна крака към опорите и пусна пръта пред гърдите си. Почувствува как движението на кабелите го издига над земята.
Изкачваше се към върха на източното дефиле, към свръзката с Нимрод. Докато се люшкаше нагоре, на три метра от земята, дъждът престана да го дразни, дори напротив — леко го възбуди. Наближаваше краят на надбягването. Който и да го посрещне горе, щеше да е объркан до крайност. Разчиташе на това, така го беше замислил. Ако всичко, казано от убития Лоринг и живия Грийнбърг, бе вярно, иначе не можеше да бъде. Пълната секретност на конференцията, делегатите, които не се познаваха помежду си, клетвата Омерта, настойчивото изискване да се използуват кодове и пароли — всичко беше вярно. Видя го в действие. А щом такава сложна система се наруши рязко, това неизбежно води до подозрения, страх и крайно объркване. Матлок разчиташе на объркването.
Лукас Херън го обвини, че се влияе от интриги. Но той не се влияеше от тях, просто ги разбираше. А то не беше същото. Това разбиране го доведе на крачка от Нимрод.
Дъждът се засили, вятърът, който беше по-силен горе, го шибаше в лицето. Преградата пред него се люлееше нагоре-надолу, особено когато започваше нова стръмнина. Светлинката в будката едва мъждукаше сред мрака и дъжда. Прецени, че почти е стигнал средата на склона.
Рязък тласък и машината спря. Матлок се вкопчи в преградата пред гърдите си и се взря нагоре през дъжда, за да види в какво се е ударило колелото или спицата. Нямаше нищо.
Завъртя се тромаво на тясната седалка и се вгледа надолу към будката. Вече нямаше светлина, нямаше дори най-слаб отблясък. Вдигна ръка пред челото си да се предпази от дъжда. Сигурно бе сгрешил, пороят замъгляваше зрението му. Може би стълбът се намираше между него и будката. Наведе се първо надясно, после наляво. В подножието на склона не се виждаше нищо.