Мико (Част ІІ)

Дълбоко в съзнанието си Минк се идентифицираше с бог Вотан — героя от цикъла „Кръг“ на Рихард Вагнер. Едноок, горд, несъвършен. Но за сметка на това привлекателен и отмъстителен.

Никога не би му хрумнало да се заеме пряко с Проторов. И през ум не би му минало да вземе самолета за Япония, да открие врага си и да му пръсне главата с едрокалибрен куршум.

Не защото беше страхливец. Не се страхуваше от битки и тежки ситуации, от много години насам живееше сред тежко физическо и психическо напрежение. По-скоро не искаше да смесва личното отмъщение със задълженията си като шеф на „Червената централа“, не искаше да излага на допълнителна опасност своите подчинени, които и без това работеха с риск за живота си, не искаше да изневерява на дълга си към родината.

Всичко това беше истина, но Минк усещаше, че ще е по-добре да не се задълбава прекалено в другите, инстинктивните мотивации. Даваше си сметка, че доста се е поувлякъл в ролята си на бог Вотан, че подобен синдром е погубил много хора с неговото положение и власт. Защото Минк съзнаваше, че притежава онази огромна власт, която е придобил Вотан със своето копие, направено от Изпепеленото дърво. Копието, чрез което държи в подчинение всички живи същества, дори всемогъщия великан Фатнир; копието, което отнема човешкия живот дори и при най-леко докосване. Агентите на „Червената централа“ са копието на Минк, те са неговата неограничена власт.

Таня Владимова безспорно беше част от тях, но той я обичаше прекалено много, за да я прати в клетката на лъва. Странно, но я обичаше точно по начина, по който Вотан е обичал своята единствена дъщеря Брунхилда. Тя беше най-близкото му същество на света, пред нея градеше сложните си планове, с нейна помощ се оформяше тънката паяжина на агентурната му мрежа. Мисълта, че ще я изпрати на смърт в ръцете на противника, му беше непоносима. Затова предпочиташе да чака, да проявява онова безкрайно търпение, което е толкова характерно за японците. До този момент. Сега тя вероятно каца в Токио и поема ролята, която трябва да поеме — на негово тайно и смъртоносно оръжие.