Кралят-маг

Най-доброто, което можех да направя, бе да заповядам на Втора и Четвърта колона да слязат и да качат на конете си най-безпомощните. Ако ни нападнеха, трябваше да помогнат на хората да слязат от седлата, след което да яхнат конете и да се групират. Беше глупаво — изгубеното време щеше да е повече от достатъчно, та планинците да се измъкнат — но не можех да гледам как хората, останали под моя опека, просто загиват.

До този час Лайш Тенедос почти не ми беше проговарял. Сега го намерих в челото на колоната. Като че ли не забелязваше нито вятъра, нито снега, нито неизменния си спътник Карджан. Мен ме забеляза и се обърна. Носът и бузите му бяха започнали да побеляват от мраза.

— Сняг — промълви той замислено и в първия момент си помислих, че е от страх заради жестокия студ. — Дамастес, трябва ни повече сняг.

Реших, че се е побъркал.

— Ела. Мисля, че се добрах до заклинание, което може да ни помогне, макар и за кратко и едва-едва.

Забърза към фургона, който караше магическите му принадлежности, и извади разни неща. Помогнах му да ги отнесе до мястото, където го бях настигнал. Той изгази десетина крачки напред в неразровения сняг.

— Най-добре е да го направя там, където не е стъпвал човешки крак.

С помощта на четири свещника, увенчани с остри шипове, направи квадрат със страна около две стъпки. В тях постави по една свещ: зелена, бяла, черна и червена.

В центъра постави малък мангал върху триножник, на височина до кръста.

След това пръсна с вкочанената си ръка стрити на прах сухи билки върху мангала и го заслони с шепа, за да не ги издуха вятърът.