Светилата [bg]

Въпросът смая магната.

— Не, разбира се! — възкликна той. — И през ум не ми е минало! Както и да е. Отстрани изглеждаше, че „Аврора“ носи по двайсет лири на седмица. Никой не знаеше, че всъщност това са си едни и същи двайсет лири! На вид го докарваше на едно добро, стабилно находище.

Манъринг беше започнал разказа си с раздразнение, но вродената му слабост към сладкодумните приказки бързо надделя, а и на него му беше приятно да изтъкне изобретателността си. Той се поуспокои и започна да почуква с цилиндъра по бедрото си.

— Само че Кю се досети каква е работата. Сигурно ме е видял или пък просто е разгадал какво се случва. И знаеш ли какво направи? Хитрецът му с хитрец! Започна да претопява златото в своята топилня. И в края на седмицата го носеше в лагера на блокче, ето толкова голямо. Как да го разпилееш из камънака! Няма значение, помислих си. Имах други находища и те изкарваха достатъчно злато. Можех да взема от тях. Внасях в банката кюлчетата на Кю, уж че са от „Английска мечта“, и продължих да разпилявам злато в „Аврора“, само че от другаде. До този момент „Аврора“ носеше по двайсет лири седмично и трябваше да продължи да докарва същия приход, иначе щеше да излезе, че печалбата от нея намалява, и нямаше да успея да я продам. Кю обаче разбра и за това — Манъринг повиши глас с приближаването към финала — и проклетият хитрец започна да отбелязва на блокчетата името на находището — „Аврора“. И вече нямаше как да ги внасям в банката, сякаш са от „Английска мечта“, без да почнат да ме гледат изпод вежди, нали? Да не повярваш какъв наглец!

— На мен лично ми е трудно да повярвам на цялата тази история — вметна Фрост, който все още се чувстваше излъган.

— Е, така или иначе, това е — приключи магнатът. — Точно тогава на хоризонта се появи Емъри.

— И?

— Какво?

— Какво стана?

— Знаеш какво стана. Продадох му „Аврора“.

— Но находището е било изчерпано, сам го каза!

— Да.

— Продал си му изчерпано находище!

— Да.

— Та той ти е приятел! — извика Чарли Фрост и още в същия миг съжали за думите си.

Колко жалко прозвуча — да упреква човек като Манъринг заради някакво си приятелство. Магнатът беше във височайшия зенит на живота си. Беше богат, добре облечен и притежаваше най-голямата и най-хубава сграда на „Гуляйджийска“. От ланеца на джобния му часовник висяха късчета самородно злато. Хранеше се с месо сутрин, обед и вечер. През леглото му бяха минали стотици, може би дори хиляди жени, ако не и повече. Какво значение имаше за него приятелството? Младият мъж се изчерви.

Манъринг го изгледа и рече:

— Да обобщим положението, Чарли. В дома на мъртвец се появява злато на стойност четири хиляди лири — претопено и с надпис „Аврора“ на всяко кюлче. Не знаем защо, не знаем как, но знаем кой е претопил златото и този кой е моят стар приятел Кю от Кънери. Нали така? Затова сега сме тръгнали към китайското селище. Да му зададем един-два въпроса.