Домът на Хадес

— Какво пък ти е направил Диоклециан? — попита мъжът.

Въздухът около краката на Джейсън се завихри. Парченцата мрамор се събраха, издигнаха се до пиедестала и се съединиха обратно в бюста. Дори бележката бе на мястото си.

— Ъъъ… — свали меча си Джейсън, — беше без да искам. Стресна ме.

— Джейсън Грейс — засмя се крилатият. — Западният вятър е бил наричан с много имена. Топъл, мил, даряващ живот, изумително красив. Но никога стряскащ. Оставил съм това свойство за свирепите си северни братя.

— Западният вятър — отстъпи назад Нико. — Искаш да кажеш, че ти си…

— Фавоний — осъзна Джейсън, — богът на Западния вятър.

Фавоний се усмихна и направи поклон, очевидно доволен от това, че е разпознат.

— Можете да ме наричате с римското ми име, което току-що назовахте, или с гръцкото — Зефир. Както предпочитате. За мен няма значение.

— Как така няма значение? — Нико изглеждаше протресен от това. — Двата ти аспекта не са ли в конфликт, както при останалите богове?

— Понякога ме боли глава — сви рамене Фавоний. — Някои сутрини се събуждам в гръцкия хитон, след като съм си легнал с римската пижама. Като цяло обаче войната не ме притеснява. Аз не съм много важен бог и никога не съм бил в светлината на прожекторите. Затова и вашите героични войни не ме засягат толкова.

— Та… — Джейсън не бе сигурен дали трябва да прибере меча си, — какво правиш тук?

— Няколко неща! — отвърна жизнерадостно Фавоний. — На първо място, нося кошница с плодове. Винаги е с мен. Искаш ли круша?

— Не, благодаря.

— Да видим тогава… по-рано ядох сладолед. А сега си подхвърлям този пръстен за куотис12.

Фавоний завъртя бронзовия пръстен на показалеца си.

Джейсън нямаше представа какво означава куотис, но опита да се съсредоточи.

— Имах предвид защо ни се яви? Защо ни отведе до тази изба?

— О! — кимна Фавоний. — Саркофагът на Диоклециан. Да. Тук бе гробът му, преди християните да го преместят от мавзолея. След това някакви варвари унищожиха ковчега. Просто исках да ви покажа — разпери ръце той, — че това, което търсите, не е тук. Господарят ми го взе.

— Господарят ти? — Джейсън си спомни летящия дворец в Колорадо, където бе посетил студиото на лудия метереолог, който твърдеше, че е бог на всички ветрове. Едва не бе изгубил живота си на онова място. — Моля те, кажи ми, че господарят ти не е Еол.

— Този кретен? — изсумтя Фавоний. — Не, разбира се.

— Има предвид Ерос — Нико звучеше напрегнат, — на латински Купидон.

— Много добре, Нико ди Анджело — усмихна се Фавоний. — Радвам се да те видя отново. Отдавна не се бяхме срещали.

— Никога не сме се срещали — повдигна вежди Нико.

— Ти не си ме виждал — поправи го богът, — но аз те наблюдавах. Още като малко момче, когато дойде за пръв път тук. Знаех, че рано или късно ще се върнеш, за да зърнеш лицето на господаря ми.