Завръщането на резидента
- Автор: Востоков Владимир, Шмельов Олег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Янакиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Завръщането на резидента». Краткое содержание книги:
— Какво ще кажете сега? Ваши ли са ключовете?
— Длъжен съм да вярвам на акта.
— Отговорете направо — ваши ли са, или не?
— Мои са.
Орлов извади от куфарчето бравата, извадена от вратата на Дмитриеви, и заедно с ключа я даде в ръцете на Кутепов.
— Опитайте става ли ключът на тази брава?
Кутепов направи обидена гримаса: извинете, моля, за какъв ме мислите, що за детски шеги? Но истинските му чувства, разбира се, бяха други. При подобни случаи е прието да се казва, че човекът е обзет от остро безпокойство и предчувствие за надвиснала катастрофа. Кутепов пъхна ключа.
— Става.
Орлов му даде да прочете заключението на експертизата и каза:
— Ключът е ваш. Бравата е от апартамента на Алексей Дмитриев, когото вие ме познавате. Как ще обясните това?
Кутепов изглеждаше смъртно уморен и нямаше сили да отговори.
След това тази процедура беше направена с катинара от гаража и отново на въпроса „Как ще обясните това?“ Кутепов не отговори.
Орлов забиваше пирон под самата шапка — той показа на Кутепов плана на мястото с обозначение на оградата и частните гаражи. След това попита:
— С гаечния ключ ли ударихте Сухова?
— Аз не се ползувам от такъв ключ — мрачно отговори Кутепов.
— На Алексей Дмитриев е изчезнал такъв ключ.
— Възможно е. Но какво отношение имам аз към това?
— Вие сте адвокат и прекрасно разбирате към какво ви насочвам. Вие не отговаряте на всички въпроси, но аз не настоявам. Ще смятам този разпит като предварително запознаване. Моята задача е да ви покажа с какво разполага следствието. Убеден съм, че вие като юрист ще прецените правилно положението. Още няколко въпроса и ще завършим. Вие потвърждавате ли, че през нощта на двадесет и първи срещу двадесет и втори сте пътували с влака към Москва? Моля само: да или не.
— Да.
— Взимали ли сте от гаража на Дмитриев гаечен ключ?
— Не.
— Влизали ли сте в апартамента на Дмитриев през лятото на миналата година?
— Не.
— Отлично. Сега прочетете и подпишете протокола, ако в него няма извращения.
Кутепов внимателно прочете и след това подписа всеки лист от протокола. Орлов каза в заключение:
— Вие малко затруднявате моята работа, като ме принуждавате да опровергавам вашето мнимо алиби. Ще намеря придружаващия вагона, в който сте купили билета. Трябва да знаете, че паметта им няма да откаже. Ако сте пътували със самолет, ще намеря отрязъка от билета.
Когато Кутепов излезе, съпроводен от конвоя, имаше вид на човек, на когото са обещали интересно зрелище, а след това са го извели на най-интересното място. Той искаше да продължи, беше разочарован от краткия разпит. На това и разчитаха Орлов и Семьонов.
Те не бързаха да си ходят. Орлов запали цигара и отвори малкото прозорче.
— Ти му подхвърли парливи теми — каза Семьонов.
— Разбира се, има за какво да помисли. Първо — дали е жива Сухова.
— Как мислиш, кое е по-добре за него?
— Да се опитаме да влезем под кожата му. Как ще разсъждава сега? Главното за него ще бъде точно да определи с какво още разполагаме.
— Ти нямаш неопровержими доказателства, че той е нападнал Сухова.
— Вярно е. При това ние не знаем мотивите за покушението, а това е голям пропуск. Ако Сухова заговори, той няма изход. Тя ще каже кой я е ударил и защо.
— Следователно за него ще бъде по-добре Сухова да не е жива.
— Да, но тук има неразрешимо противоречие. Ти би го нарекъл парливо. — Орлов леко се пошегува, но Семьонов не обърна внимание. — Кутепов подлежи на издирване като държавен престъпник. Останалото не ми е известно, но и това е достатъчно. Като разбере, че не може да се отърве и от това обвинение, той може да си спести Сухова. Защо да поема още един грях на душата си?
— Но той може да разсъждава и другояче. Където са шест, там са и седем — отговорът е един.
— Едва ли. Не забравяй, че той е адвокат.
— В такъв случай трябва направо да кажем, че Сухова е жива.
— Няма за какво да крием. Аз трябва да го улича в лъжа за влака. Тогава ще му бъде по-лесно да си признае. И повече няма какво да правя тук.
Влаковата бригада, която Орлов търсеше, в понеделник, на 29 май, се беше върнала от Москва в град К. Полагаше й се тридневна почивка, но тя беше прекъсната. Бригадирът и двамата придружители на вагона, в който ужким Кутепов е пътувал, бяха извикани в градското управление на милицията, където дадоха писмени показания.