Клопка [bg]

— Къде живее?

— В Куинс, но можем да те улесним. Когато Дъг е работил за „Леман“, развивал е бизнес с НТЗ. Дъг се обади на старата си връзка в отдела за продажби и получи разписанието на брат му. Сега всичко е компютризирано, така че бихме могли да проследим движенията му онлайн, ако искаш да го намериш.

— Искам.

— Добре. Тръгваш към Горен Уестсайд. Докато той прави доставките, аз ще ти пращам имейли с местонахождението му.

Четирийсет и пет минути по-късно тя откри кафявия камион, паркиран пред ресторант на име „Телепан“ на Западна 69-а улица. Паркира колата си в зоната за едночасов престой, излезе и се облегна на бронята. Докато гледаше камиона, тя си припомни телевизионната реклама с мъжа с дългата коса, който рисува върху бялата дъска, спомни си как тъй и не разбра какво точно рисува, преди да види на екрана инициалите „НТЗ“ и името „Браун“. Щом се появеше надписът — това ставаше обикновено в най-решаващия момент на някой футболен мач — Чарли ще поклати глава и ще каже: „Голям пердах ще яде този тип“.

Странно е какво остава в паметта ти.

Роналд Тилфър — за когото тя прие мъжа в кафявата униформа на НТЗ — се усмихна и помаха с ръка зад гърба си, докато излизаше от ресторанта. Беше нисък, с късо подстригана коса, под униформените му панталони си личеше, че има стройни крака. Уенди се отблъсна от бронята на колата и му препречи пътя, преди той да стигне до камиона.

— Роналд Тилфър?

— Да?

— Казвам се Уенди Тайнс. Репортерка съм за новините по Ен Ти Си. Опитвам се да открия брат ви Келвин.

Той присви очи.

— За какво ви е?

— Подготвям материал за състудентите му от неговия випуск в „Принстън“.

— Не мога да ви помогна.

— Искам да поговоря с него.

— Не е възможно.

— Как така?

Той понечи да я заобиколи. Уенди отново застана пред него.

— Да кажем само, че Келвин не е на разположение.

— Какво пък трябва да означава това?

— Не може да говори с вас. Не може да ви помогне.

— Господин Тилфър?

— Трябва да се връщам на работа.

— Не, не трябва!

— Извинете?

— Това е последният ви адрес за днес.

— Откъде знаете?

Нека се чуди, рече си тя.

— Да престанем да си губим времето със загадъчни отговори като „не е на разположение“, „не може да говори“ и други от този род. Изключително важно е да разговарям с него.

— За абсолвентския му курс в „Принстън“?

— Не само за това. Някой вреди на колежанските съквартиранти.

— И си мислите, че това е Келвин?

— Не съм казала подобно нещо.

— Не може да е той.

— Помогнете ми да го докажа. В противен случай животът на някои хора ще бъде съсипан. Дори брат ви може да е в опасност.

— Не е.