Бряг край мътни води

Баща ми каза, че го направила и не съжалявала за това, защото мислела, че в това дете има нещо сбъркано и че е сторила нещо, което била длъжна да стори. Онова, което Бог би искал от нея да направи. Казала, че виждала очите на момчето да я гледат изпод водата, помежду пръстите ѝ, докато го натискала надолу. Казала, че очите му били ледени като стъклени топчета. Ама той не се удавил. Тя взела едно от веслата и го ударила няколко пъти. И реката го отнесла. Помислила, че е мъртъв. Но накрая той излязъл на брега и оцелял. Заживял в гората като някое диво животно — край него се разнасяла воня, и затова започнали да го наричат Скунк.

— Вече съм им разправяла тая история — обади се Джинкс.

— Добре тогава — рече старицата, — ако си я разказала по същия начин като мен, значи си им казала истината.

— Оная част с клещите беше нова — рече Джинкс.

— И малките детайли имат значение — отбеляза старицата.

— Пропусна да споменеш как живее по места, над които окача кости и тем подобни и те дрънчат от вятъра.

— Не съм я чувала тая част.

— Не ни каза нищо повече от онова, което повечето хора разказват — отбеляза Джинкс. — Не ти вярвам, че баща ти е познавал Скунк или майка му. Мисля, че само дрънкаш глупости.

— Разказвам я както са ми я разказали на мен — рече старата. — Белите хора са надеждни и честни.

— Ха — викна Джинкс.

— Ето ти сега още подробности — рече старицата. — След като Скунк пораснал, след като всички мислели, че е мъртъв и се е разложил в горите, той се завърнал. Бил вече млад мъж и някак си бил оцелял. Татко каза, че една сутрин Джъстин Търгаш отишъл до колибата на Мери, защото бил започнал да се среща с нея тайно, но като стигнал там, тя била одрана и закована отстрани на бараката, опъната като животинска кожа. Останали били само главата и кожата, а между зъбите ѝ бил пъхнал гребло за лодка. Никога не го забравил и така всички разбрали кой е бил. Вътрешностите ѝ били извадени, струпани на дънера за цепене на дърва в двора, и още били топли. Търгаш бил изпуснал Скунк само за няколко минути. Китките ѝ ги нямало. Отрязани били. Казват, че така постъпва всеки път, когато убие някого — заради това, че ръцете на майка му са го натискали под водата, той се опитвал да изплува, ала ръцете ѝ го натискали надолу. Не мога да твърдя, че това е причината, но така говорят хората. Не може да понесе мисълта за тях, защото нейните се опитвали да го удавят.

Както и да е, след време се разчуло за него и станало известно, че е следотърсач и убиец, ако му платиш с онова, което пожелае. Мислех си, че досега може наистина да е умрял, но ако разказвате вашата история вярно, смятам, че не е.

— Не — рекох. — Не е. Ала не сме го виждали от дни.